няма как да ти кажа повече подробности...
а и не забравяй,че аз знам половината от истината...

как ми се иска да имам обективна представа за нещата...
мисля си и...леле,как ми се иска да знам истинската причина,но после си викам-сигурна ли си,че искаш...така или иначе няма никога да я узная
бих предпочела дори да застане пред мен и да ми каже-виж кво,много си готина,ама вече просто не ми е интересно

бих му стиснала ръката за мъжката постъпка...

а аз не обичам него...аз обичам илюзията и представата си за него...аз почти не го познавам и съм сигурна,че той не е такъв,за какъвто го мисля....но ми се щеше да имам възможността да се убедя сама
щеше ми се да ми даде още малко време за да ме разочарова...да имам време да му споделя повече песни,повече вицове,повече случки,повече разходки с кучето,повече места....вместо сега да си представям,че е с мен,докато ги правя/слушам/върша/смея
сега ми е недовършено