абсолютно си права...
има излишни илюзии, но виновни няма...
най-фрапиращото е, че.....връзката не беше дълга...
грешката в мен е, че тръгнах отново с някакви мои си очаквания,илюзии и мечти,макар че знаех,че перспектива няма....искаше ми се просто...да можем да продължим поне да си говорим като приятели,а не....просто да го няма в един момент...
грешката в него е,че най-вероятно дори с доза "несъзнателно и без да иска" с действията и думите си направи така,че семенцата от моите нагласи да избият в такива огромни желания,мечти и надежди...разбираш ли,когато започнеш да вярваш в нещо,то не идва просто ей така,от самосебе си,обикновено е подхранено от някого,макар че може и просто да сте говорили на различни езици...и дори да знаех,че е невъзможно....още не мога да let go....
липсва ми той, липсва ми тогава...
и последно-не мога да задължа никого да оправдава очакванията ми,не мога да обвиня никого,че не е на моята вълна....но все пак си мисля,че човек трябва да се отнася с по-голямо уважение към чувствата на отсрещния,още повече когато е наясно с тях....
а аз продължавам и продължавам да го оправдавам,въпреки самоуважението и достойнството си, защото ако не оправдая него,няма да оправдая себе си.