|
И като се замисля, няколко случки са ми били особено вълнуващи, но толкова вълнуващи, че може и да съм си седяла в ресторанта и да съм изглеждала усмихната и приятно лежерна, но вътрешно направо съм щяла да се пръсна от вълнение - това винаги е бил първият път с даден мъж и то след много чакане, очакване и мечти за този мъж. Най-хубавите, най-вълнуващите мъже са тези, които са ми стрували много усилия, много време, били са ми недостижими по някакъв начин, страдала съм, че не мога да ги имам, полудявала съм от тоя факт... И когато най-накрая седиш в банята на този мъж, гледаш се и осмисляш това, което ти се случва. Осмисляш колко много си го искала този мъж и ето, най-накрая ще го получиш. И направо ще се пръснеш от вълнение, защото знаеш, че когато влезеш в хола ще го видиш него, а той те чака, седящ на фотьойла, и те чака да го направиш твой... За такива моменти живее Eden Flamingo, а такива моменти се случват рядко.
направо ми беше удар през кръста това....даже си спомних какъв цвят бяха ФУГИТЕ в банята и хидромасажния бляблябля.....бля бля...
бях длъжна да го напиша на отделна тема
как се сборвате с един особен вид спомени...които,докато са били настояще,сте се чувствали на място,където няма пространство и време и близостта с някого толкова дълго чакан,желан,мечтан и бленуван все едно ви затваря в най-гладкия,най-лъскавия, най-хубавомиришещия и най-непропускаемия сапунен мехур...
а после този някой просто вече го няма...знам,животът продължава,но....докато продлъжи нормално,как се справяте с такава абстиненция,която на моменти причинява не душевна,а физическа болка....от липса...
Редактирано от zai4e_v_4a6ka на 03.04.12 19:36.
|
eden flamingo
