Днес отговарям на въпрос 3.
Аз не разбирам защо тук хората в този клуб ти пренебрегват хубавата тема. Защо се притесняват да говорят за себе си и за миналото си? Аз обичам да говоря за себе си. А напоследък обичам да говоря и за Obstinacy. Тя между другото има много хубав глас по телефона - ние вече минахме на телефонна скайп любов, отношенията напредват, приключихме успешно първия си семеен скандал, за който вие разбира се изобщо не разбрахте, защото като едни интелигентни жени ние не си проснахме красивото бельо в клуба, а си го късахме на лични бележки и изобщо както са тръгнали нещата, мисля да й подарявам много виртуални скъпи чанти и обувки и да й завещая тефтера ми с телефони на ултраманекени.

Но нека си говорим за свалки. Нямам най-яка, затова ще разкажа една, за която се сетих сега:

Булевард България преди няколко години. Засякох една Г-класа. Единственото оправдание, което имам е, че като се влиза в булевард България от Околовръстното, последното нещо, което очакваш е да има кола в най-бавната дясна лента и със сигурност не очакваш тази кола да е Г-класа. Та аз всъщност си влетях в булевард България по стандартния ежедневен тогава за мен начин и забелязах Г-класата в последния момент, за малко не се ударихме. Въпросната Г-класа ме изпревари, започна да кара пред мен и да ми набива спирачки. Явно го бях ядосала много. Обаче колкото и да е ядосан някой, аз считам набиването на спирачки за груба селска проява. Както се чувствах виновна, изведнъж се ядосах много. Ама наистина много и отбих. Г-класата също отби и върна на заден. Излизам аз ядосана, той също излиза ядосан и започваме някаква неземна комуникация. Той ми влиза с "Абе тия огледала ги ползвате да си слагате само червило ли майка му стара". Не мисля, че отнесох каквито и да е псувни, но не съм много сигурна, защото много държах да бъда чута и се бях съсредоточила над това, което аз исках да кажа и той да разбере, а именно, че само див селяндур набива спирачки по този начин. А да, по едно време той ми обясняваше колко съм недоебана. Не знам точно как се случи и как диалога доби друго измерение, аз му обяснявах, че разбирам уплаха му и че, да, аз съм виновна в случая, но какви са тия неджентълменски прояви с това умишлено набиване на спирачки. Той пък започна да ми задава въпроси за колата ми, откъде, какво, що, поддръжка. Накрая откровено си ме сваляше, но аз тогава бях във връзка и не обърнах внимание. Блуфен, ако това си бил ти, чест и почитания, и да, спирачните ми дискове тогава струваха колкото часовника ти.