|
|
| Тема |
 Колко от себе си сте склонни да споделите? |
|
| Автор |
Bиkи Kpиcтинa (Барселона) |
|
| Публикувано | 03.04.12 00:14 |
|
|
|
Отдавна не бях влизала в клубовете. Последния път го направих, когато майка ми ме напрегна, че баба ми не е добре. Накрая се оказа, че баба ми е добре, а майка ми просто мрази майка си и обича да тормози дъщеря си (мен).
Така. Дотук ви дадох ужасно много свой бекграунд - майка ми, как аз реагирам на нея... И т.н.
Та като се поразгледах из темите в клуба, като влязох днес, видях една: Мемоари на клубарите. Вероятно пусната от воайор, който очаква откровения от разтресени хора, които идват в този клуб, за да пишат за проблемите си и очакват съпорт. И в същото време се оказва, че някой седи отстрани и чака да получи информация, която.... какво?
Какво ще я правиш тази информация за тези хора, които си напишат мемоарите? Ще лъска на нея? Ще я продаде? Какво ще направиш с нея?
Лично за себе си съм решила, че мога да се треса в емоции, стига да не споделя докрай. Гледам да запазя едно липсващо парче от пъзела за себе си; онова, което - като се прибави - някой може да ми цъфне на прага.
Какво е съотношението между нуждата от споделяне и страха ви, че някой провокатор може да ви открие? При мен страхът е над всичко.
Благодаря за вниманието, очаквам вашите отговори.
Вики.
| |
| |
| 
|
|
