Най-невероятната романтична изненада...
Едва ли е най-невероятната, но е първата, за която се сетих.

Отиваме на първата ни почивка заедно. Бяхме правили секс за първи път няколко дни преди това, пак така след някакво неземно очакване, едно невероятно лято е, жега, любовта разцъфва. Ще излизаме вечерта и аз се гримирам, а той ми казва, че щял да се разходи и аз си мисля екстра, защото и без това ми трябва един час да се приготвя и изобщо не обичам някой да ми нервничи и да си гледа часовника, когато аз се правя презентационна - нали все пак представям и него, когато ни виждат заедно, не само себе си. В този ред на мисли, аз не разбирам мъжете, които нервничат неоснователно, когато една жена се приготвя. Аз си казвам: на мен ми трябва един час да се приготвя. Значи, ако искаш да сме някъде в 8, не може да се чукаме до 7 и половина! Точка. Връща се той след 15 минути, аз не бях готова разбира се, обаче той започва да си се занимава с негови неща и не ме притеснява - много обичам разбрани мъже, които не скучаят сами със себе си. Тръгваме да излизаме, вървим по коридора и аз виждам, че нещо не е както трябва в обстановката, но не разбирам какво и чак при асансьора загрях - картините бяха обърнати наобратно, тоест 180 градуса, тоест надолу с главата. Той взел, че обърнал всички картини в коридора на етажа ни надолу с главата!!! Реших, че това е изключително инфантилно, обаче вече бях забелязала, че той има някакъв странен хумор, който още не бях схванала тотално. Същата вечер сме в ресторант и минава цветарка с онези рози в целуфан, които обикновено са едни опърпани горките и той започва да избира и избира няколко минути, иска да избере най-красивата роза. На мен разбира се такива неща ми правят впечатление, че поне като ще подарява роза, не грабва първата само да отчете внимание. Точно тези рози имаха забодени с някакъв тъп телбод за целуфана по една малка картичка - празна, за да се надпише. И той сега седи и ми я пише и си крие като малко дете с ръката какво пише и ми казва да не надничам, а да играя честно. Направо паднах като прочетох после. Беше ми написал "На Идън, заради която обръщам картини с главата надолу, така както тя преобърна моя свят".