За пръв път понятието "фрактал" - начупен от лат., въвежда Беноa Манделброт през 1975г, 5 г. след като започнал да изследва едно просто на пръв поглед уравнение
Макар и преди това да са били известни подобни "начупени обекти" на науката, същността на фракталите ясно "цъфнала" за пръв път, когато на Беноа Манделброт му хрумнало да направи на уравнението, наречено по-късно Множество на Манделброт, с което искал да обърне вниманието върху тези "начупени обекти"...
Отначало било черно-бяло, но фракталната фантазия започнала, когато компютрите се усъвършенствали и започнали да дават цветни изображения. Тогава започнали графично и цветно да изобразяват всички познати то този момент, фрактали, на които се наслаждаваме сега...
Фракталите са безкрайно красиви, но Множеството на Манделброт е безкрайно интересно със своята логика - във всички негови елементи или части, се съдържа цялото изображение (каквато е логиката и на холографското изображение), а което е още по-интересно
на пръв поглед повторението на цялото изображение едно в друго в частите и елементите на Множеството са еднакви, но при достатъчно голямо увеличение, се оказва, че са само подобни или самоподобни, както е определен този вид подобие в математиката, което означава, че числеността и разнообразието на красиви фрактални изображения е безкрайна... един безкраен
Редактирано от eooa на 30.03.12 11:33.
|