Вчера писах в темата ти, но после върнах и си изтрих мнението. Не знам защо.
Бях писала нещо, което май и преди съм писала и то е как наскоро си седя на терасата, пия кафе и чета в. Труд. Заглеждам се в некролозите, публикувани там, снимка на хубава жена и над снимката пише: "Преди 9 години с теб отлетя и смисълът на живота ми". Тогава си помислих колко просто са обяснени някои неща.
Също така си спомних как е възможно да намираш смисъл да си с някого, който всеки ден знаеш, а и той знае, че може да му е последен. Защото най-гадната смърт според мен е тази, която преживяваш. И тази, която ти се случва докато си жив. И тази, за която са те предупредили. И също и тази, която виждаш, че друг си причинява. Защото има хора, които са мъртви, но живеят. И живеят прекрасно. И когато свършите заедно ти казват, че за моменти, като този живеят. И които не искат да си част от тяхното самоубийство. Но явно оргазмите и онова, което ги причинява са по-силни от страха. И има едно състояние, което те кара да целуваш въпреки кръвта, защото смъртта не е като по филмите.
Аз не мисля за смъртта, но знам как искам да ми се случи, например. Искам да умра в съня си, а не в нечии ръце.