* Това са нагоните, те са ни изначално и дори физиологично предопределени - стремежът към смъртта и стремежът към удоволствието и живота, който при повечето от нас е просто по-силен.

* Не, това са глупости.

* Не, тази мисъл придава смисъл на живота ми по-скоро. Човек, изправен пред вечността, не бърза за никъде. А аз не обичам да си почивам.

* Нямам го този страх. Фактът на смъртта го компенсирам с любопитство какво ще си направя с живота, докато го имам. Един вид предизвикателство пред самата мен - докъде ще стигна.

* С удоволствие. Не го асоциирам с "малка смърт", напротив - с усещане за живот.

* То не е комбинация, това са две от страните на живота. Живота има още толкова 50 по 2.

* Същото, което ще направя и сега. Просто ще си изживея деня. Е, може и да скандализирам малко обществения ред. Не самоцелно, като следствие от това, че ще правя всяко нещо, което ми хрумне, мейби. Иначе важните ми планове изискват "малко" повече от един ден, но пък от друга страна съм мислила за смъртта, разговаряли сме си и съм в мир със себе си, така че дали днес или след 100 години - мисля, че имам най-важното. Е, искам още, разбира се...

Изобщо не са "мрачновати и трудни". Даже предполагам, че много от хората тази тема ги "енергетизира" не толкова парадоксално при това. (Нагоните са свързани с много енергия). Не, не "газира"... "енер..." както и да е!


I`m sorry, I can`t hear you over the sound of how awesome I am...

Редактирано от Doctah на 28.03.12 10:48.