|
Неслучайно оргазмът е наречен la petit mort, "малката смърт"- онзи момент, в който изпадаш в безтегловността на едно друго измерение, изгубваш земното и себе си, и неусетно призоваваш името Господне.
Мисля тезата за децата като наш билет към безсмъртието, за леко изтъркана, макар и напълно легитимна на пръв поглед. Възможно е у нас да има един такъв, дълбоко заринат в подсъзнанието, стремеж да изградим "стена" чрез тях между себе си и смъртта, но си мисля, че децата са по- скоро начинът, по който се надяваме да запълним със смисъл изначалната празнота, с която се раждаме и с която понякога умираме...А пък начинът и чувството, с което обикновено ги зачеваме, са доста далеч от порива да се обезсмъртяваме чрез тях...
Все още ме е страх, макар това да не ми е обичайна тема за кротка размисъл през уикенда. Надявам се в един момент да съм изпълнена с такова удовлетворение от извървяното и с такова смирение и спокойствие, че да мога да приема неизбежното философски. И да съм усетила, че дъщеря ми вече няма същата нужда от мен.
Не, нямам афинитет към подобни компенсации през технологията на изстъплението.
Оргазмът за мен е висша форма на удоволствие, на екстаз, на сливане и обмен на енергии.
А има ли такава комбинация, освен в оргазма и в създаването на тленен живот чрез секса?
Не знам, вероятно ще уредя първо някои важни за дъщеря ми и близките ми подробности, ще ги подготвя да приемат нещата възможно най- бодро, пък после ще му мисля откъде да започна "да му отпускакам края".
Редактирано от PipilotaV. на 27.03.12 12:33.
|
Re: Да си поговорим [re: Caramel]
