|
Ся, да са разберем, да ва предупредя, да не кажете после "квой тва тука, кви са тез глупости"...
Понеже слънцето силно напече, понеже пролетта нахлу безпардонно и понеже мине ли марта, недей да чакаш силни ЕнтЕлЕктОални способности у виртуалите тука, коит и без тва не обичат твърде да ЕнтЕлЕгЕнтничат по въпросите на секса ( те обичат най-вече да го правят, а за тва мозък са не иска),
тва тука е последният момент, в който мога да си позволя да пусна една такава - да са изразя витиеватската- метасескуална критика на сексуалността и да разчитам, че поне 2 човека ша я прочетат и разберат за какво става дума, без да ма прогонят с камънЕ, в дъното на дира, къдет ми е мястото
А да предупредя... разни розови, пембени и небесносини като синчец "маникюристки" и водачи на морски корита, разни яки ебачи и яки п-ки изобщо няма нужда да са тровят с тва жлъчно-зелено четиво... си гледат там другите секси-темички и хич да не си развалят ебливото настроение...
Край на предупреждението!
Тема: Идолите на спазматичната сексуалност
Автор: Иван Бозуков
Едва ли има по-подходяща илюстрация за пагубните прояви и последици на сексуалната революция от прочутата максима:
Правете любов, а не война!
Разбира се, че е прекрасно да изпитваш любов, но т.нар. правене на любов е нещо съвсем друго; този израз е обраснал със сексуални предразсъдъци и затова няма нищо, ама нищичко общо с любовта!
Парадоксът в споменатия призив е в това, че сексът винаги е бил, е и завинаги ще си остане война - битка за притежаване на другия!
За разлика от секса, любовта - изпитването, а не правенето на любов - е мир и не може да бъде завоювана с езика на телесността, защото е апел към човека, а не към полово класифицирания индивид!
Проклятието на сексуалността не е във вулгарността й - дори еротиката в рекламните клипове може да бъде вулгарна и никой не се впечатлява от това. То не е, разбира се, и в псевдопрестижния социален статус на манифестираната сексуалност - в това отношение сексът не се отличава от други социално псевдопрестижни ценности, каквито напр. са собствеността, доходите или властта.
Със сигурност не е и в естествената човешка склонност да се прави секс не само от необходимост - за продължаване на рода, - но и за удоволствие - човекът се потапя в екстаза на сексуалността със същата настървеност, с каквато го правят и останалите животни...
Това, което деформира човешката сексуалност и я прави непривлекателна през последните десетилетия, е преекспонираният от Фройд насам примат на сексуалната идентичност на човека пред всичките му други превъплъщения.
Например, един силно потентен хетеросексуален мъж вижда в жената срещу себе си само „обект за секс”, забравяйки, че тя има много други не по-маловажни достойнства - например, че е
добър шофьор,
талантлив художник,
умел борсов посредник...,
интересен събеседник,
човек, който се интересува от
кино,
спорт,
мода,
политика...
Съответно, във всичките си действия той подхожда към нея най-вече и преди всичко като към жена дори тогава, когато сексуалният му интерес е неуместен и/или нежелан, като по този начин неусетно (понякога и за самия себе си!) се превръща в сексист, който удивено се пита:
Защо, по дяволите, тя не се държи като жена, каквато всъщност е, а като "такава", каквато може и да не бъде - а именно, като "обладателка" на споменатите и други подобни компетентности и интереси?!
Проблемът на преекспонираната сексуалност не е в това, че другият се превръща в сексуален обект - в секса винаги е така, - а в сляпата убеденост, че той/тя има една-единствена значима социална роля - тази на половата си идентичност. Социално непрестижно (и дори обидно за противоположния пол!) е това да не бъде загатвано в думите и жестовете на говорещите дори в случаите, когато разговорът въобще не засяга сексуални теми.
Фройд в решаваща степен допринася за тази свръхфиксация върху половата идентичност, но (все пак) трябва да си даваме сметка, че по негово време почвата, върху която поникват кълновете на днешната преекспонирана сексуалност, вече е била предварително подготвена от напредващите процеси на секуларизация и сциентизация на живота.
Подобно на класовото разделение, което Маркс - противно на утопията си на безкласовото общество - само форсира, след като то вече е изместило по-старата (предимно съсловна) диференциация, бащата на психоанализата просто се издига на гребена на вълна, която вече се е надигнала, като й придава допълнителен тласък, с което допринася за (почти) чудодейното й преобразяване в чудовище - чудовището на всеядната полова идентичност!
Въпреки това не трябва да бързаме да оневиняваме Фройд, твърдейки, че той е само изразител на тенденция, която би се разгърнала и без дейното му участие; когато рискът от пожар е прекалено голям, и най-малката искра може да се окаже фатална.
(за който още не е почнал да повръща и не е припаднал СЛЕДВА)
Редактирано от eooa на 23.03.12 19:45.
|
Не четете тази тема - опасност от силно главоболие
