Когато бях малък леличките около мен често казваха “ееех, тези очи ще станат трошач на женски сърца”. Установих какво значи това на 12 години, когато една съученичка ми подари картичка за Свети Валентин. Докато френдовете ме ръгаха в ребрата и се майтапеха, аз я наблюдавах с тия стегнати панталони, стегнато дупе и една походка с чупка в кръста…къде съм го проспал това!?
Същата година ме приеха в спортното училище. Нещата станаха абсолютен трепач когато ме сложиха в един клас с гимнастичките. Лигите ми потичаха по новата мода на панталони с ниска талия и високи прашки с опънати ластици стигащи до хълбоците. Не ме свърташе на едно място - желанието да бръкна под тези прашки ме наместваше наблизо до обекта уж с намерението само да я закачам и да гледам, оообаче като усетех миризмата на тялото й, разума отиваше по дяволите. На няколко пъти бях готов да кажа «майната му на всичко» и да й сваля гащите насред двора.
Бях заформен и стабилен ръб. Израстнал съм в семейство на ръбове и в ръбска среда, така че нямаше какво друго да съм. Басейна и спортното ме оформиха още по-ръбато. Обаче установих, че усмивката ми бе същинско оръжие за поваляне. Усъвършенствах я пред огледалото – само трябваше да покажа малка ивица зъби, да присвия леко очи и ми прощаваха дори тези, които ми се сърдеха, че вече не им обръщам внимание. А когато се уморях от дърдоренето на събеседничките ми, просто ги поглеждах уж заинтересовано и без да мигам. Само след секунди те забравяха темата на разговор и се втренчваха хипнпотизирано в светлите ми очи. После ми даваха да ги опипвам и само прискимтяваха отвреме-навреме.
Гимнастичките непрестанно говореха за калории, лекоатлетките – за протеини, а футболистките – за тестостерон. Всичките бяха с външност на Барби и интелект на ниво под нивото на река Дунав, но то нямаше голямо значение. Представях си, че съм пилот на изтребител, излетял на бойна мисия. Изведнъж на радара засичаш вражески самолет, той ти е в обсега, заповедтта - ясна. Отмяташ предпазителя на спусъка и забиваш една ракета. Ако не се разлети на парчета, още една. Така докато дойде следващият обект.
Някъде на 18 се влюбих. Както си плувах и засякох как едно непознато създание си топна крачето в басейна. Беше гъвкава като газела, с грациозна походка, много наточена и целенасочено се пусна да плува пред мен.
- Ох на батяяяя - казах си аз – падна ми на радара. Ще бъда ловеца, а ти – жертвата.
Втурнах се след нея със стила на Бай Ганьо в банята във Виена – целта бе засечена и нямаше накъде да мърда. Стегнах се мъжката и я настигнах. А тя ми пусна лека усмивка като на Мона Лиза и се обърна на другата страна. Не на мене тия.
Излизахме заедно почти четири месеца, когато тя ме заряза заради един тип току-що излязъл от затвора. Мотивът – бил съм скучен с тоя басейн, а след двуразовите тренировки съм гледал само как да се наям и да спя – демек не съм я водел никъде. Дропла!
Реших да откажа жените за известно време. Китарата ми ме разбираше повече от тях и не се оплакваше когато свирех и пеех различни парчета в зависимост от настроението си.
Кандидатствах в университет в друг град. Исках да започна на чисто там, да изляза от средата на протеина и калориите, да водя смислени разговори с интелигентни хора.
Проблемът с издръжката ме плесна много здраво още втория месец. Родителите изпращаха пари, но аз знаех колко им е трудно. Въпросът бе, че нямах идея с каква работа да се заема. Момичетата бяха лесни – сервитьорки се търсеха постоянно, но както казваше съквартиранта ми „с тази автоматизация професията на докера безвъзвратно умря”.
Тогава видях обявата – търсеха треньор по плуване в един фитнес-клуб. Не знам как стана, обаче ме назначиха. Въведоха ме набързо в схемата, осигуриха ми четири вида екипи и ме оставиха да чакам първия си клиент.
Той – в лицето на едно 5г. момченце – се появи след близо месец дежурства като спасител край басейна. Майката, напълно незаинтересована русокоска, гледаше как да изтърси хлапето и изчезваше нанякъде.
Малко бях паникьосан, защото не се бях занимавал с малки деца, но някакси нещата потръгнаха. Скоро вече имах постоянен набор от деца и графика ми за тренировки взе да се запълва. Възрастните за тренировка бяха рядкост, въпреки че почти всички, които идваха да плуват свободно имаха нужда от корекции на стила.
В един натоварен четвъртък в графика ми се появи женско име, което виждах за първи път. На рецепция поисках информация за клиентката, но момичето там само сви рамене. Беше отскоро и бе нормално да не познава всички.
Свършвайки тренировката с Жорко – един палав второкласник, който трудно можеше да бъде удържан да не плува своя си измислен стил и чиято баба ме наблюдаваше зорко – се огледах за новата клиентка. Нямаше деца, само няколко жени край басейна, но нито една не даваше вид, че ще плува.
- Аз всъщност съм зад Вас – чух глас наподобяващ мъркането на бензинов V8 на празен ход. – Сега е моят час.
Сложих си служебната усмивка, обърнах се и подадох ръка. Появилата се трапчинка на едната й буза ме удари като чук между очите. Сведох поглед и формата на гърдите й ме цапна като ядрена бомба, ейййй какви щети причиняват на мозъка тези гледки....
Всъщност я познавах. Не точно познавах де. На възраст бе сякаш малко по-голяма от мен, леко пълничка, но имаше отлично премерени и на място жестове, плавна походка и стегнати бедра.
- Добре, да почваме тогава. Какво умеете да плувате?
- Ами…изобщо не мога да плувам – усмихна се извинително тя.
Естествено, че няма да може да плува. Нейното място бе на спалнята, в банята, на земята и където се падне всъщност, а не в басейна пред погледите на камерите и другите похотливи мъже. Желание, което не беше на мястото си в този момент и което не бях предвидил, ме сграбчи за гърлото с острите си шипове.
Продължавах да стоя като пън.
- Ъмм...ако има проблем... – започна тя и лицето й помръкна.
- Неее – почти извиках аз, не защото отговарях на въпроса й, а защото исках да спра изчезването на трапчинките.
Разтърсих глава и се опитах да мушна ръцете си в джобовете за да замажа появяващата се отпред издутина. Идиот – тези шорти нямаха джобове! Баааси излагацията!
- Няма проблем, разбира се – окопитих се аз и скръстих ръце пред гърдите си – Малко възрастни имат смелостта да започнат от нулата. Имате ли специална причина?
- Да си говорим на «ти»? – пробляснаха за миг трапчинките и когато кимнах продължи – Плуването изглежда толкова красиво, а аз обичам да правя красиви неща.
Ох, котьооо, как красиво ще вляза в теб – провлачих на ум, но на глас казах:
- Достатъчно добър мотив. Да се захващаме.
Изхитрих се да започнем с плавници и докато ги слагаше и сваляше не отлепях поглед от малките й ходила с още по-малки пръстчета удобни за смукане.
Не беше лесно, но не се отказа. Имаше тренировки, в които нагълтваша толкова много вода, че си мислех, че повече няма да я видя да пристъпи басейна. Така пребледняваше от влязлата в синусите й вода, че на два пъти сериозно бях решил, че ще припадне. Но бе упорита и се записваше ден през ден, кашляше, плюеше, връщаше се и продължаваше.
Беше вълнуващо да я наблюдавам. Когато плуваше не откъсвах очи от нея за да търся за грешки и размишлявах какви корекции трябва да се направят. Бях в идеалната позиция да наблюдавам по цял час краката й. Всъщност това беше работата ми – да наблюдавам краката й и да си представям как изведнъж се отзовавам между тях точно когато са разтворени за брустово ритане. Под водата дупето й изпъкваше като праскова и едва се удържах готов да го захапя като питбул немска овчарка до болка и до кръв.
След всяка дължина тя спираше задъхана, вдигаше очилата на челото си и ме поглеждаше с очакване. Само с движението на мокрите й мигли ме превръщаше от ледено кубче в скара с подходяща температура. И аз врях и кипях, дори и новите широки шорти отесняваха на моменти.
Често скърцах със зъби, защото никога не ме нарече по име, въпреки че прекрасно знаеше как се казвам. Винаги се обръщаше към мен с «тренер» сякаш искаше да пази дистанция. Но пък докато си почиваше говорехме за различни неща – как е минал денят, какво ново сме чули и прочели. Тя имаше огромна дарба да разказва вицове на точните места и това ме караше да се заливам от смях на моменти.
«Тренер», как пък не!

Когато си тръгнеше след тренировката оставах неудовлетворен и разгневен заради собствената си безпомощност да овладея емоциите си. Трябваше да поговоря с някого, но ме плашеше да изрека на глас това, че съм привлечен от клиентка. Дори се опитах да се убедя, че тя можеше да е различна, по-интригуваща и по-чаровна, отколкото бях предполагал, но все пак си беше просто жена и няма смисъл да се впрягам толкова.
С мъка се фокусирах върху следващата тренировка. А когато нямах тренировка – обувах банските и скачах в басейна. Рутината и монотонността на плуването на дълги дистанции ме успокояваше понякога. А понякога изкарвах обзелия ме бяс със силово плуване на делфин докато мускулите ми започнат да горят като нажежено желязо.
«Тренер», а? На ти един «тренер»!

Обучението й напредваше добре – тя все повече се отпускаше и вече правеше повече дистанции без да спира. Тогава реших – ще я обуча още малко, само докато изплува правилно първия си километър и тогава ще й кажа, че вече няма нужда от учител. Седмица след това щях да я изведа на вечеря. И после щеше да е МОЯ.
Решението ме поуспокои. Сега, когато имах план – не бързах за никъде. Щях да сложа край на «тренера» веднъж завинаги.

В оня ден тя нямаше тренировка. Но когато я видях да крачи широко към басейна, вече бях сигурен, че е бясна. Познавах я само от няколко месеца, но знаех, че зад изправения гръб и привидно спокойното лице се води малка вътрешна война.
Твърде късно осъзнах, че тя няма да спре и да направи разгрявка. Докато направя две крачки, тя вече беше скочила в басейна и с широк размах преполовяваше дължината.
Едно не можеше да й се отрече – когато беше бясна плуваше перфектен кроул. Динамиката беше невероятна – плъзгането бе последвано от мощно загребване и избутване, извъртането на раменете премахваше съпротивлението на тялото, а краката в синхрон стабилизираха ефекта от движението на раменете и не позволяваха на торса да се поклаща.
За миг се спрях да се възхитя на брилянтния стил и да се възгордея, че той е мое дело. Яките добре оформени глутеуси плачеха за физическо натоварване от специфичното
възвратно-постъпателно и въртеливо движение с различна честота. Мммм, как щеше да плува между моите чаршафи...
Опомних се и закрачих край нея. Чаках да подаде лице за да поеме въздух и й извиквах да спре, да намали темпото, да забави... Не ме чуваше или се правеше, че не ме чува докато се случи това, от което се опасявах.
С ужас видях как тялото й се сгърчи в кълбо, ръцете й посегнаха към краката.
- Спокойно – крещях докато събличах тениската през главата си и изхлузвах маратонките – без резки движения. СПОКОЙНО.
Не ме чуваше. В момента, в който се отласнах от ръба на басейна видях как тялото й се отпусна и пое към дъното.
Не знам как стигнах до нея, нито как я довлякох до ръба. Беше ме сковал леденият ужас, че съм закъснял и не можех да разсъждавам. Подадох я на един от мъжете, който ми се притече на помощ и изскочих от водата. Трескаво я обърнах за да изтече водата от устата й, после едва не я изтървах от ръцете си докато я обръщах. Когато долепих ухо до гърдите й вече се молех «боже, нека бие, нека бие». Заслушах се. Дори когато чух приглушеното туптене не посмях да се зарадвам. Хванах здраво носа и брадичката й и вдишах в отворената й уста.
За миг застинах. Въпреки водата, която беше погълнала, устните й имаха вкус на плодове. «Въобразяваш си» - тръснах глава, явно мокрите сънища ме караха да халюцинирам. Продължих с обдишването.
На четвъртото обдишване вече бях плувнал в студена пот от представата, че няма да се свести. Точно тя, точно в моята смяна!
Изведнъж ръката й се повдигна, тялото й се сви и от устата й изхвръкна струя вода.
Благодаря ти, боже, ти си пич! – извиках на ум докато придържах главата й на една страна. Видях паниката в очите й.
- Погледни ме – повдигнах главата й и опрях челото й в моето. – Погледни ме. Добре си, няма страшно. Справихме се. Чуваш ли ме? Справихме се.
- С кое? – дрезгаво попита тя.
Помнеше или не помнеше – сега не беше време за обяснения. Важното е, че дишаше, беше жива и нямаше да изчезне от моя живот.
Изправихме я и разбутахме тълпата. Не исках да я пускам в женската съблекалня, където щеше да бъде заобиколена от ято квачки, които да цъкат и да разказват подобни страховити истории с техни познати.
Тя без да се замисля се съгласи да се окъпе в треньорската съблекалня. Супер – поздравих се на ум – ще е близо до мен и щях да я видя когато си тръгва.
Момчето за следващата тренировка вече ме очакваше, затова помолих рецепционистката да донесе дрехите й. Постоянно поглеждах кога ще се отвори вратата на съблекалнята. Чаках да излезе и чаках, и чаках…
Тренировката свърши, а тя още не беше излязла. Дали я пропуснах? – питах се докато крачех към съблекалнята.
Заварих я свита на топка под душа.
- Не те видях да излизаш. Още си тук. Лошо ли ти е? – попитах притеснен.
Въпросът ми провокира явно дълго задържаните сълзи. За миг се паникьосах, и направих единственото, което ми дойде на ум - седнах на мокрия под и я прегърнах. Тези жени са странни създания - дори и в този момент, през хлипанията, тя помисли за мен и дрехите ми.
- Не ги мисли – прошепнах в косата й.
Най-сетне тя бе в ръцете ми. Притиснах я към себе си, спомних си вкуса на устата й и поисках да го усетя отново. Исках я да я погълна, да се потопя в нея бързо, яростно и по много пъти. Пред очите ми бяха само онези две тръпчинки, които направо ме влудяваха и едва се фокусирах върху успокоявашото галене.
Сърцето ми се блъскаше в гърдите като безразсъден плувец край остри рифове. Главата ми вече бучеше. Тя беше преживяла такъв шок, а аз мислех само за близостта на нейното тяло.
Трябваха ми няколко мига, за да разбера, че тя е отдръпнала глава и ме гледа. Не можах да се въздържа и я целунах. Едва усетих вкуса й, когато цялото ми тяло пламна като облято с горещи въглени. Видя как очите й проблеснаха, дочух дрезгавия й стон, когато устните ми докоснаха нейните. В дъха й открих всичко, каквото отдавна желаех и поисках още.
Усетих задържането на дъха й и прошепнах:
- Дишай. Иначе пак ще трябва да ти стискам носа.
Устните й се разтвориха в усмивка и аз използвах момента да се гмурна в тях. Исках да я обладая още сега, бързо и страстно. Исках да освободя ужасното напрежение, което ме изгаряше отвътре. Исках да я чуя как вика името ми и да наблюдавам тръпките на удоволствие, отразени в очите й.
Сърцето ми за малко да се пръсне от напъна да не загубя контрол. Съвсем съзнателно и търпеливо продължих с пръсти да измъчвам кожата й, а кожата й ми го връщаше като измъчваше мен.
Наслаждавах се на нежните проучвателни ласки на ръцете й. Чувствах докосванията й с всеки удар на сърцето си.
Изведнъж тя прошепна:
- Красив си.
Подейства ми като спусък на картечница. Почти заслепен от възбуда се прехвърлих отгоре й. Собственото ми дишане заплашваше да скъса дробовете ми когато тя ме обви с крака. Виждах единствено лицето й, когато проникнах в нея. Тя бе толкова топла и гостоприемна както си бях представял. И й се насладих докрай.
Чувствах се така, сякаш бях изплувал десет километра. И можех да изплувам още десет, но беше време да се погрижа за нея.
Докато вървяхме почти в мълчание към рецепцията си помислих, че би било разумно да обсъдим положението. Трябваше да я прехвърля на друг треньор за да не попаднем под удара на обвиненията за конфликт на интереси. Но самата мисъл, че някой друг ще я наблюдава докато плува, ме стегна като менгеме.
Ани – малкото четиригодишно дяволче с руси къдрици почти ме изненада хвърляйки се към мен. Едва овладях тази фурия от почти неразбираеми думи и се изправих.
Тя си беше отишла.
Изтичах като глупак към паркинга само за да видя как се отдалечава колата й.
Бях затънал неспясяемо. Знаех, че утре ще дойде за тренировка, но вече ми липсваше.
Твърдо решен да се боря за нея, се върнах да довърша смяната си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите