Лично бих се чувствал доста конфузно. Моето верую е, че лицето е прозорец към характера и чистия допир на тяло с тяло не ме възбужда особено ако го няма прекия контакт с лицето. За по-перверзен - едва ли - по-скоро повече усещане че пипаш "кукла", а не истински човек. Освен това мисля, че хората които обичат да крият лицето си имат дълбока душевна дисхармония - не обичат да посрещат изправени трудностите и радостите на житейскитя път.

Бих предпочел едно приятелско, усмихнато лице, ако ще позата да е изцяло мисионерска и "скучна" - изживяването си остава пълноценно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите