Ставам дива богиня на ласките

Тази нощ се разделям. Със дрехите.
Ръкавиците хвърлям. Чорапите.
Крепостта ми е твоя. Превзета е.
Имам гъдел. Сърби ме от фактите.

Тъмнината се плаши от мене.
И ме пали. И ставам жаравена.
Дяволеси крещят. В сутиена ми.
Провери от какво съм направена.

Но не бързай. Със устни люби ме.
Докосни отеснялата... кожа.
Със очи. Със ръце. И със думи.
И ме имай. Превърнат на можене.

Ставаш глина за моите шепи.
Аз съм дива богиня. На ласките.
Сутринта ще сме чужди. И слепи.
До тогава...да хвърляме маските.

Aвтор: Павлина Йосева