През 2010. Заради една жена, с която някога, много отдавна бяхме гаджета. Бяхме си първите. Връзката ни продължи 5 години. Най хубавата връзка, която съм имал. След което тя ме заряза по много, много скапан начин - почти полудях дълго след това. Година и половина по- късно взе че ми звънна с новината. че иска да започнем всичко отначало. Не можах. Мисълта за начина по който ме захвърли и какво мога да очаквам от нея в бъдеще, не ми даваха покой. Което не ми попречи да преспя с нея. Въпреки, че тя имаше "сериозно гадже". По-късно се виждахме пак. Кога със, кога без секс, но винаги със сълзи и прегръдки. Приех я за даденост, която съжалява за постъпките си и оплаква миналото. После тя се омъжи за "сериозното гадже" и няколко години не съм се сещал много за нея. Аз също намерих "сериозно гадже" и се ожених за нея. Вече е налице и наследник. Хлапе, за което си умирам. Малко по малко обаче в хода на събитията ми стана ясно, че моето сериозно гадже не е това, по което въздишам и което запълва незапълваемите дупки в човешката Душа. Не ми се дават конкретни примери. Там където търсиш да паднеш на дюшек, да намираш гранитна скала, действа доста разлюбително. Не съм се замислял да търся заместничка. Просто си седях в един ъгъл, чоплех си носа и разсъждавах за света. Но подло започна да се прокрадва мисълта за другата - и ставаше все по- натрапчива Удържах я под контрол около година. След което един приятел веднъж ми каза, че я е видял в Мола и че изглеждала бременна. Това беше искрата до бурето с барут. Звъннах й, а тя явно само беше чакала да се обадя. Видяхме се. Не беше бременна, просто малко поналята. И все така красива, както винаги. И добре поддържана - с бижутата му. с френския му маникюр, с гривничка на глезена...ето тогава паднах сериозно и си потроших де що имаше за трошене - и кости и ум...
Не сме направили нищо. Споделихме си всичко насъбрано през годините. Тя ще се развеждала - хванала сериозното гадже в крачка (колко трагикомично - нали?). Но прояви здравия разум, или пък може би причината беше съвсем друга, да ми откаже всякаква близост. Не можем да бъдем приятели, поне това разбираме и двамата. Последно сложих номерата й в списъка със забранени телефони. Не защото й се сърдя или мразя. Просто не искам нещо да предизвиква допълнителни земетресения у мен

Та така...може някой път като ми щукне да разкажа цялата история.

Това, което не те убива, те прави по-силен...или те убива от втория път