На пейката в съблекалнята лежаха акуратно подредени дрехите ми. Приседнах до тях увита в меката хавлия, която той бе метнал на гърба ми. Машинално започнах да се подсушавам. Извадих чистото бельо от сака, опънах чорапогащника по краката и вдигнах полата. От дългия престой във и под водата кожата на пръстите ми имаше форма на захабена домакинска гъба и не можех да се справя с непокорните копчета на ризата.
Отпуснах ръце и се взрях в пръстите си сякаш невиждащият ми поглед можеше да ги подсуши в дълбочина и да опъне кожата отново.
Не усетих кога той се доближи до мен и приклекна. Не усетих и кога започна да закопчава копчетата ми.
- К-к-какво ми викаше преди да се удавя? – попитах вторачила се в дългите му пръсти.
- Едни умни хора са установили, че за състезателно плуване от 50м са необходими 500м загряване. Не си ли се зачудила защо правим различни плувни задачи преди да започна да ти засичам времена? Когато скочиш и заплуваш в състезателно темпо, мускулите ти изпадат в кислороден дефицит, защото сърцето ти все още работи на бавни обороти и не може да изтласка толкова кръв, съответно кислород. А и от вчера има повреда в термостата на помпата. Температурата на водата е спаднала с 5 градуса. Когато се топнеш в студена вода, мускулите автоматично се стягат и изтласкват кръвта към тялото, дробовете намаляват обема си. В резултат се получава още по-голям кислороден глад и мускулите блокират. Виках ти да намалиш темпото.
- А аз мислех, че си ядосан, че при загребването изтървам водата – промърморих.
Той се засмя и зарови лице между бедрата ми. После вдигна глава и каза:
- Нямах забележки към стила. Всеки детайл си беше на мястото.
Замълча докато палецът му галеше бузата ми. Доближи лицето си до моето и прошепна:
– Странното беше, че въпреки че беше нагълтала много вода, дъха ти няма вкус на басейн. Трябва да ми кажеш тайната си някой път. След като съм плувал имам чувството, че и червата ми миришат на озон и хлор, а аз обичайно не гълтам вода.
Вратата на съблекалнята се отвори и вътре нахълта другият треньор. Явно знаеше за случилото се, защото не се учуди на присъствието ми там.
Тренерът се изправи и ми помогна да стана. Отказах предложената помощ за сака. Той тръгна бавно край мен към рецепцията.
- С кола ли си? Ще можеш ли да караш? Вземи си такси.
- Добре съм.
- Крииииссс – извика едно момиченце и се втурна към него.
- Хей, здрасти – приклекна той и спря полета й с ръце преди да се е блъснала в него – Готова ли си за тренировка?
- Мама ми купи нов бански, виж…
Не спрях. Отдалечавах се от тях и бърборенето на момиченцето заглъхна зад гърба ми. Нови думи се бяха загнездили в съзнанието ми. „Секс от съжаление”. „Успокоителен секс” „Секс за отвличане на вниманието”. „Секс…”

Знаех графика му наизуст затова не бе трудно да ходя на басейна в часовете, в които бях сигурна, че не е там. Другите треньори ми кимаха за поздрав, но очите им ме избягваха. Знам какво си мислеха за мен.
„Удавницата пристига”.
Минах през душа, сложих шапката и наместих очилата. Пръстите на краката ми обгърнаха ръба на басейна. Приготвих се.
Не скочих.
Стоях втренчена във водата. Тя беше спокойна и се набраздяваше когато някой от плувците преминаваше край мен. После пак се успокояваше. Оставаха само миниатюрните вълнички, които се генерираха от циркулирането на водата през пречиствателната система.
Гладката повърхност сякаш демонстрираше колко неподвижна и спокойна можех да бъда аз, ако се бях удавила.
Гладката повърхност сякаш ме приканваше да се гмурна и да я приема в себе си.
Гладката повърхност сякаш бях аз – недишаща и студена.
Не знам колко време се взирах в нея и тя в мен. Накрая се отдръпнах и се запътих към изхода. Знаех, че зад гърба си събирам съжалителните погледи на треньорите.
На рецепция отмених тренировките си за следващите седмици.

У дома самоунищожително се нахвърлих на себе си. Страхливка. Цял живот ли ще избягваш басейните? А морето, край което обичаш да се излежаваш вечер с приятели? А къмпинга край язовира? Какво? Ще се откажеш от всичко това заради един инцидент?
На работа продължих с атаките към себе си.
На следващия ден достатъчно нахъсана отново впих пръстите на краката си в ръба на басейна. Приклекнах.
И не скочих.
Отражението ми във водата се подсмихваше ядно насреща ми. „Ела де, ела – кискаше се то – Първия път не успя да се удавиш, давай, сега ще стане”.
И този път съжалителните погледи ме изпратиха до изхода.
На третия ден нямах намерение да плувам. Просто стоях с потопени във водата пръсти на краката с намерение просто да се сдобря с нея. С водата.

На четвъртия ден не бях особено сигурна, че ще успея. Водата изглеждаше все така недружелюбна, студена и отблъскваща. Не можех да разбера защо тя имаше такова смразяващо отношение към мен. Искаше да й се моля ли? Или й бях направила нещо и затова ме мразеше?
Някаква врата се затръшна. Погледнах по посока на звука и го видях. Той устремено крачеше към мен.
Страхът от водата ме бе парализирал, иначе щях да избягам. Исках да се скрия някъде от срам, но водата отдолу продължаваше да стиска краката ми и да се плиска с онзи гаден смях. Наведох още повече глава. Имах чувството, че водата размива пръстите ми, разяжда ги и вече не ги виждам.
Той спря до мен.
- Какво става? Онзи ден изчезна докато се обърнах да поздравя Ани. Полудях дали си се прибрала нормално в къщи. После ме информираха, че си отменила тренировките, колегите казват, че идваш в необичайно време, не влизаш в басейна… Избягваш ли ме? Заради онова в съблекалнята ли е? Толкова ли беше зле?
Мълчах.
- Не заслужавам дори една дума ли?
Глупости. Толкова много думи заслужаваше. Та той беше прекрасен - добре изразени мускули без да се натрапват, високо и стройно тяло, светли очи и прекрасна, топла усмивка. И когато тази усмивка озареше лицето му и достигнеше очите му – тогава сърцето ми прескачаше един удар, стомахът ми се свиваше, а умът ми изпадаше в безтегловност. Когато ме тренираше, вървеше край коридора и ме следеше с онова съсредоточено изражение, което ме подтикваше да разказвам вицове през почивките за да го разсмея за да видя пак тази усмивка.
Само че сега бях онемяла - водата пред мен ме поглъщаше, изсмукваше думите ми със своята омраза към мен.
- Кажи де! Не заслужвам отговор ли? – продължи да настоява той.
Наведе глава за да срещне очите ми и застина. Знаех, че сълзите вече се търкалят по бузите ми и че няма как да ги спра.
- Какво? Защо? – обърка се той.
- Водата... – изхриптях.
- Какво водата? Студена е?
- Страх ме е – прошепнах. - Много ме е страх.
Той застина за секунда.
- Почакай ме тук. Ще бъда бърз. Няма да мърдаш, нали?
Кимнах. Водата бе захванала стъпалата ми и не ги пускаше. Нямаше къде да мърдам.
След минута излезе от треньорската съблекалня по бански. Скочи в средата на коридора и доплува сякаш за миг. Застана под мен и вдигна очилата си.
- Хайде, седни на ръба.
- Ама... – паникьосах се аз.
- Тук съм, ще те държа. Повярвай ми – капчиците вода по ресниците на очите му ги правеха още по-магнетични.
Наведох се. Всичко ми се завъртя. Стиснах нервно очи.
- Спокойно – плъзна той ръце по бедрата ми. – На плиткото сме. Виж, водата едва стига до ребрата ми. Хайде, гледай ме в очите и не отклонявай поглед. Сложи ръце на раменете ми и се плъзни надолу. Аз те държа.
Вгледах се в очите му. Дали от отражението на лампите или на водата, но сякаш в тях се бяха събрали множество блестящи светулки, които рисуваха спокойна картина на огромна поляна и шепот на треви. Дланите му затоплиха бедрата ми, а пръстите му лениво ухажваха кожата ми и лекуваха нервността.
Спуснах се. Водата погълна голяма част от тялото ми, но освен леката хладина нищо друго не се случи.
- Добре ли си? – усмихна се укоръжително той – Сега ще те хвана зад главата, а ти ще се отпуснеш по гръб. Не се паникьосвай, обикновена звездичка на гръб. Хайде. Бавно и внимателно.
Полегнах страхливо. Усещах ръцете му под главата и дупето си. Водата покри тила ми, после ушите и за момент се уплаших.
- Спокойно – викна малко по-силно той за да го чувам под водата – Отпусни се. Това го можеш. Не мисли за нищо, само гледай отражението си в тавана. Позволи мускулната памет се върне.
Стояхме така…не знам колко. По някое време усетих как тялото ми леко се издига, видях доволната му усмивка. Той леко повдигна главата ми и се приближи към ухото ми. Очаквах да каже: „етооо, вече си отпусната”. Вместо това обаче чух заговорнически шепот:
- Сега кажи името ми иначе ще те пусна.
Понечих да се изправя.
- Ооо, не-не – поклати недоволно глава той и ме задържа легнала. – Първо името ми. Хайде.
- Изнудвач! Използвач! Гад! – измърморих ядно аз стараейки се да не нарушавам с излишни движения крехкия си баланс над водата.
- Не-е, не се казвам така. Хайде да опитаме пак – той искрено се забавляваше. – И не се ядосвай, защото мускулите ти ще се стегнат и ще потънеш. Да подскажа ли първата буква?
Стиснах устни. Когато исках – можех да бъда ужасен инат.
- Пускам те, пускам те – продължи да ме дразни той.
- Крис! – извиках възмутено аз.
- Ето, че можелоооо – провлачи той – Нали няма да се уплашиш, ако междудругото споделя, че от както си говорим не те държа?
Усмихнах се. Тактиката да ми отвлече вниманието даде ефект. Точно това ми трябваше за да преодолея предразсъдъка към водата. Това обаче не означаваше, че изнудването щеше да му се размине.
Изправих се и свъсих вежди. Доближих се до него и опрях обвинително единия си показалец в голите му гърди. С другия го подканих да се наведе към мен.
- Какво? – ухили се още повече той и доближи лицето си до моето.
Рязко впих устни в неговите. Докато той усети какво става, вече го бях прегърнала с двете ръце през врата, а краката ми бяха обвили кръста му за да не ми се изплъзне.
Вцепенението му удовлетвори жаждата ми за мъст. Използвах момента и обследвах мекотата на горната му устна и извивката на долната. Сладко усещане постепенно започна да разпростира нишки из тялото ми и да превзема клетките ми една по една. Дъхът му се смеси с моя и когато устните му отвърнаха, целувката, планирана като наказателна акция, премина в бавно, проучващо мъчение на разпалващ се пожар.
Скокът на плувец от съседния коридор прекъсна магията. Спуснах крака към дъното. Светлите му очи се отвориха бавно и ме погледнаха разфокусирано.
- Кхм …ъмм да поплуваме малко. По корем – уточни с дрезгав глас.
Устните ми заформиха усмивка, защото бях усетила причината да иска да сме по корем, и застинаха когато осъзнаха какво предлагаше той. Ето как се развалят хубавите моменти – си казах.
- Аз ще бъда до теб и ще те наблюдавам. Мускулите ти помнят движенията, тялото ти също. Проблемът е в главата – започна да ме убеждава той.
Сексът е в главата – исках да го поправя, но вместо това затворих очи и издишах бавно. Доближих се до стената и опрях едната си пета.
- Хайде, леко плуване с пестене на силите. Плъзгаш се по водата, загребваш добре отдолу, ноктите към дъното. Отгоре пренасяш ръката леко, без напрежение, лакътят да не висва.
- Ех този лакът бре! – изръмжах и се отблъснах колебливо.
Плуването заедно беше неописуемо удоволствие. Водата колебливо се разтвори за да пусне полуголите ни тела. Ритъмът ми в началото бе малко плах. Свенлив. Събран. Под водата той ми направи знак да удължа ръцете напред. О, да, протягането! Как ли го пропусна в инструкциите си днес.
За първи път го наблюдавах под водата. Усещах до себе си как тялото му се плъзга край моето, виждах добре оформените ръце с дълги изящни пръсти как лениво се протягат напред, захващат неколебимо водата я избутват назад. Водата с нежна въздишка изтърва тялото и то се приплъзва напред за следващото захващане. Гледах прехласната, потънала в първично усещане, без да си давам сметка какво и как плувам. Достигнахме края на басейна. Ръката ми докосна ръба, краката последва инерцията на тялото. Лекото кимване на главата му ме накара да обърна посоката и да се гмурна отново. Той вече бе нагласил ритъма си по моя и синхронът между телата ни зароди невероятна емоция, за която не можех да намеря думи, а само да почувствам. Водата наоколо се беше примирила, че не може да задържи феерията на телата.

По-късно дъхът му пареше моята шия. Телата ни се докосваха горещи и разпенваха чаршафите. Ръцете ми обхождаха безспир гладкото тяло и попиваха движението на мускулите. Устните му изследваха кожата ми и предизвикваха подводни огньове. Разтваряхме се жадни, само за да се приплъзнем отново един върху друг и да задържим капките влага между нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите