Погледнах я косо и присвих очи. Отворих уста за да я поставя на място, но треньорът хвана брадичката ми и ме принуди да погледна към него.
- Хайде да те изправим бавно. Ще те подсушим и ще отидем до болницата.
- Никаква болница – троснах се аз – добре съм, функционирам и ме боли носа от твоето стискане.
Бегла усмивка разпръсна тъмните сенки по лицето му. Заедно с другите двама мъже ме изправиха. Прикрепяха ме докато установявах дали мога да стоя права. После разбутаха тълпата.
- В коя съблекалня си? – попита треньорът вървейки плътно до мен.
Погледнах го паникьосано. Само това ми оставаше – да ме заобиколят десетина привидно загрижени жени и да ме разпитват и овайкват. Сякаш отгатнал мислите ми, той каза:
- Треньорската съблекалня е по-близо и в нея няма никой. Искаш ли да ти донеса дрехите там?
Зъбите ми започваха да треперят, затова само кимнах благодарно.
Под погледите на зяпачите той отвори вратата на съблекалнята и леко ме побутна вътре. После ме поведе между шкафчетата към душовете.
- Ще ти оставя дрехите на пейката тук. Спокойно се стопли. Ще тренирам едно хлапе, така че няма да влизам поне час. Ще се оправиш ли?
Кимнах с глава. Пуснах горещия душ и подложих лицето си под него. Горещата струя продължи по овалите на тялото, пазейки извивките в края на гърба, надолу по гладкото на краката изгубвайки се някъде отдолу..... Гледах неразбиращо горещите струи завърщваши на едри капки......
Спуснах се на пода, а неизречените въздишки една след друга започнаха да замъгляват стъклото, което отделяше душовете от съблекалнята. Спомените започват да изплуват разбъкрано в съзнанието ми. Изведнъж нежните струи на душа започнаха да се забиват в очите ми като иглички. Стичащата се вода сякаш се опита да ме задуши и едвам едвам си поемах дъх.
….две ледени ръце, внезапно изникват изпод мишниците. Силни ръце със железни длани, леко стягящи дъха и момента в него…
…леко завъртене назад и бързо залитане напред. И ледения под засмуква...
Нежната кожа стърже и крещи нащърбена по гладките плочи...
…горещината на погледа притиска и задушава. Дори стичащата вода не може да смаже грубия пулс на горещината...
…и двете очи! Наближаващи очите.. Като огромен ластик, опънат зверски и пращящ под силата на несбъднати мигове безвремие и после...После ....отпуснатост- неподвластна, ослепяла...
… очите… Страшни и дълбоки. Страшни и опасно дълбоки са. Май се удавих в тях…или вече съм се удавила…
…изгубване, потъване или просто две затворени очи? Ръце, устни и отново усещане за безтегловност и увиснали водопадащи коси...
….губя го! Затварям очи за да не видя как той си заминава…

Студена ръка ме хвана за лакътя. През парата не можех да чуя добре кънтящия глас.
- Не те видях да излизаш. Още си тук. Лошо ли ти е?
Свих рамене. Къде да съм? Не знаех дали изобщо искам да съм някъде. Възможните последствия от случилото се започнаха да притискат гърдите ми като в менгеме. Можеше да съм умряла. Млада и умряла. Удавена в басейн от собствената си глупост.
Изхлипах. Стиснах очи за да спра сълзите, но те се смесиха с водата от душа.
- Хей, хей – приклекна той до мен – Всичко е наред. Размина се.
- Аз…аз….можех да умра – изхълцах. Разменете ми се разтресоха неудържимо, ужасът ме превземаше.
Той притегли главата ми до рамото си. Опита се да ме прегърне, но позата не му позволяваше. Тежко се отпусна на пода, заобиколи ме с краката си и ме притисна до себе си. Едната му ръка ме прегърна здраво за да укроти треперенето ми, другата натисна главата му на рамото му.
- Дрехите ти – изхълцах още по-силно аз.
- Не ги мисли – прошепна в косата ми. Пръстите на ръката му успокояващо запълзяха по формите на лицето ми.
Минути след като хлипането ми спря, започнах да усещам нещо, което витаеше особено във въздуха. В един момент си помислих, че е от сапуна или уханието на неговата кожа, но не, не беше това. Можех да се закълна, че мирише на сладострастие. Аромата се открояваше на фона на плочките и разпръсква вътрешна светлина от телата.
Ако не бяха лениво разхождащите се ръце дори бих казала, че мечтая с отворени очи.
Усещането бе познато като в кръговрата на сбъднат безкраен сън. Мързеливи, измъчващи ръце разпиляват кръвта навсякъде на капещи телесни видения. Сега, когато имах мускулестото тяло до себе си – исках да го задържа максимално време за себе си. Егоистично и безотговорно.
Пръстите му спряха своя поход, дишането му сякаш спря. Вдигнах учудено глава.
Фул контакт. Очите му бяха толкова отблизо до моите, че трудно ги фокусирах. Двата ни пулса сякаш се подслушваха. Усетих, че отново се губя в светлите му очи.
Тези две очи.
Две желания.
Тези две желания!
Желаното предизвикателство и исканото желание стояха по средата на душовете, очакващи... Мигът стана сгъстен и въздуха около него толкова плътен, че чак звукът от падащата вода отстъпи място на тишината.
Той плъзна длан по врата ми и бавно ме наклони назад. Устните му леко погалиха моите. Отдръпна се за секунда, после леко ги погали с език. Бавно и внимателно ги разтвори… Не смеех да дишам.
Усетил това, той прошепна в устните ми:
- Дишай. Иначе пак ще трябва да ти стискам носа.
Засмях се в целувката му и неволно разтворих уста. Имах чувството, че не просто ме целува, а ме обладава. Отдръпна се само за миг, за да ми позволи отново да си поема дъх. После отново властно и неумолимо притисна устните му. Ръцете му вече не бяха успокояващи, а самоуверени и търсещи. Плъзна длани под презрамките да банския ми и неумолимо ги свали надолу. Изведнъж студит отстъпи място на пламтяща горешина.
Той лъзна ръце по тялото ми, надолу по ханша и с рязко движение издърпаха свали банксия до кръста ми. Леко ме положи по гръб на пода и хвана крайщата на банския ми. Погледна ме сякаш искаше разрешение. Вместо да кимпна с глава, отлепих таза от пода. Полумракът на душовете не успя да скрие блесналото в очите му удоволствие. Банският отлетя нанякъде със замах, последва го черната фанелка. Устните му докоснаха зърната на гърдите ми. Пръстите му заслизаха надолу където бедрата се съединяваха.
Гърдите му бяха толкова близо до мен и аз не можех да откъсна поглед от тях. Тялото му беше хармонично. Знаех, че мускулите на гърдите, гърба, раменете и краката бяха добре очертани, но сега ги виждах отблизо. Вдигнах ръка и прекарах пръсти по гърдите и ги спуснах надолу по плочките на корема.
- Красив си.
С едно движение той се прехвърли върху мен. Не чаках покана и обвих бедра около него и го привлякох към себе си, докато той ме изпълваше.
Бавно и непоколебимо ме поведе към края. Усети напрягането на тялото ми и превзе настървено устните ми. Освободи страстта си и зарови лице в шията ми.
Наслаждавах на тежестта му. Усмихвайки се на себе си, прокарах пръсти през косата му. Той извърна глава и ме целуна по шията.
— Ей сега ще се изместя – прошепна той в ухото ми - Само да събера сили и ще те облечем най-накрая.
Докато ми помагаше да се изправя небрежно каза:
- Сега вече достатъчно ли сме близки за да ме наричаш по име?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите