| 
        
 
 
				
			По тукашните географски ширини лятото вече започна. Миналата седмица беше тежка, но успешна, и в събота се надигнах едва около обяд. Без да се бръсна, отидох в съседния парк, купих си обичайното двойно еспресо в дебела картонена чаша и се излегнах на тревата, разсеяно „прелиствайки” на таблета /андроид, естествено/ новините от изминалото денонощие. Слънцето грееше и топлеше гърба ми, а в далечината се чуваха вълните на океана, изобщо идилия.
 Полусъбуденото ми състояние продължи до момента, когато изведнъж огромна черна сянка обхвана пространството около мен. Обърнах се и видях огромния голдън ретрийвър, златната му козина като че ли гореше на фона на слънцето. Одуши ме, и най-безцеремонно се излегна до мен,  след това изплези език и се загледа в близката далечина, като че ли беше моето куче.
 Впрочем този голдън ретрийвър го видях още като влизах в парка, на опашката на кафето. По-точно видях господарката му, с дълга златиста коса в същия цвят като кучето, тъмни очила, наперена гръд и любимото ми дупе като мандолина.
 -	„Акилес, какво правиш тук?”
 Знаех чий беше този глас още преди да се обърна.
 Акилес се направи че не я чу, и че изобщо няма нищо общо с девойката със златистата коса, и дори не се обърна да я погледне. Девойката започна да се извинява, че Акилес често правел така като си харесал някого. Повика го още няколко пъти, но той не й обърна никакво внимание. Тогава го хвана за каишката и понечи да го издърпа, но понеже не беше ясно кой от двамата е по-тежък, тази сумо схватка не завърши успешно за дамата.
 Тогава ги поканих на сладолед и това реше проблема. Девойката си избра бананов,
 Акилес – ментов /малко странен вкус за куче/, аз, естествено, шоколадов. От дума на дума решихме в неделя да отидем на кино. Въпросът какво ще става след киното не беше засегнат, но съдържанието му вече присъстваше в атмосферата.
 На другия ден отидохме на кино, от криворазбрано благоприличие изтърпяхме филма до края, и след това, докато дъвчехме бързо скариди с пикантен сос, девойката попита дали искам да видя къде живее Акилес.
 Прекарахме няколко бурни часа там, в къщата, където живееше Акилес, като междувременно забелязах, че косъмчетата и на други места по тялото на девойката блестят на слънцето със същия златист цвят. У мен вече нямаше никакво съмнение, че този цвят беше на мода в дома на Акилес.
 Вчера отново отидохме да видим къде живее Акилес, като пропуснахме киното.
 
 И тъй като от няколко седмици ме вълнува въпросът какво бих искал за подарък за Коледа, реших да споделя с клуба – искам куче, което да ме запознава с интересни хора, така, както Акилес го прави за стопанката си.
 
 Every Warrior is a Lover
 
 
 |