|
много хубава тема, Сакси, тъкмо сега съм седнала да си правя равносметка. За миналаа година. Как точно по същото време бях душевно притеснена, но с пълна банкова сметка, безоблачно бъдеще и изобщо някак в неведение.
Сега не, че невидението се е разсеяло, но съм помъдряла определено, някои страхове си заминаха, направих неволно някои грешки обаче , и сега съм си 'захвърлила' сърцето, разделено на две на другия край на Европа (бележка- пътувам в момента далеч на север, затова не съм местно локализирана в момента), и то разделено на две - между Морганчо и още някой. И това не е добра равносметка, защото за едната половинак на сърцето не завися само от себе си .... но все така тази сърдечна ампутация е доста болезнена!
Имам много ценни приятели, но си правя равносметка, че трябва да съм по-агресивна в пазенето им - не харесвам деликатността си и някакви псевдо-възпитания.
Изобщо сякаш ще започна след тази равносметка годината с някаква повишена тревожност от неизвестното - защото печеля и губя битките около мен, те стават все по-страшни и кървави, но ..... още изобщо не се види края на войната. И си мисля кога ли ще трябва да изнеса мощите на Тамерлан, за да сплаша с лошата им поличба врага и войната да се обърне. Още не съм се решила за тези мощи (предполагам, че можеш да намериш историята в интернет за тези 'мощи' аз няма да я разправям тук)!
Но за любовта и придобивките или загубите там не помагат никакви заклинания, а просто си трябват двама. Сега се чудя колко може да оцелява през разстоянията една връзка. Още се чудя .... и ставам все по-плашлива, тъжна и изнервена ....
Сакси, виж каква кофти равносметка ударих - айде по-нататък клубното братство да се изпише по-весело в темата ти - аз съм северна - навън е тотален мрак по това време на деня и народа е на 33 водка ....
Major e longinquo reverentia
|
Re: По повод настъпващите празници. [re: saksun]
