За кой ли път, за кой ли път... идвам все по-хубава и кротко аз до теб стоя, и никът ми оставя дири по сините пътеки на нощта.

Ах, за кой ли път, за кой ли път
бързам да ги срещна аз във времето
на някой хълм, пред някой праг
забравеният пристан на някой клуб.

Нощният град, сънливите улици
тихо звъни тротоарът под нас,
а ние вървим за никъде тръгнали
лудА съм, лудА съм още по тебе аз.