|
Ей, симпатяго - теб всеки път като те видя и изчезваш на бързо и така и не можем да си поговорим и да пием по 2-3 айряна, бири, мастиски и там каквото..и да се се задълбочим в разсъждения за мъжката природа и житейските теми!
Следващият път искам да седна до теб(Кики ще го сложим от др.страна, за да представлява мъжката гледна точка, пък и да го държа под око)!
Виж сега..не зная дали си пробвала следния инструментариум..но на мен той много ми помогна давнъйм давном, когато си разсъждавах за моите неуспехи..
Че всеки е бил от др.страна на барикадата - мисля, че това е ясно, ако някой ми каже, че никога не се е чувствал сдухан, спечен, изоставен и самотен..не му хващам вяра. Стават и такива работи - живот!
Обаче, като се замислиш..защо пък да не се случва и това, кой на кого какво дължи в тоз живот, длъжни ли сме ние на някого и той на нас. Особено в полето на емоцията. Ами постави се от др.страна - представи си, че ти не желаеш, не искаш да си с някого - би ли била?Без мерак, насила?Едва ли. Та същото е и това - за какво човек да страда за някой, когото не го иска..този някой не е длъжен реално да те/ме/ни иска. Изведнъж ми просветна, че всъщност няма какво да се сърдя, да се чувствам зле, да търся вини и пр.
Просто може би трябва да приемем - че не зависи само от нас, че искането, биването заедно, любовта, взаимоотношенията са акт двустранен, двупосочен, доброволен, спонтанен, не насилен, свободен. Може да сме страхотни, да даден най - доброто от себе си, да направим 10 циганско колелета, едночасова челна стойка и 3-н тулуп ...и пак да не събудим нечие сърце.
Защото то не се печели, то се дарява, то е по - скоро акт на отдаване, не на вземане, на извоюване, на жертви, на жестове и прочее "напъни". Най - хубавите неща се случват мераклийската, споделено, хармонично, еднакво желано (доколкото еднакво се разпределяли обичта, отделянето на внимание и там др.прилежащи екстри, щот имало и др.теории, които казвали, че винаги единият давал повече).
Та..нека просто приемем, че светът не се върти около нас, в най - добрият нюанс на това твърдение. Няма как да станеш любим човек на някой, който не те иска - да, можете да се употребите за известно време, да позапълните взаимно празнини, време, да изберете компромисни варианти и пр., но би ли било сладко, за колко време, на каква цена?
Никой е ни е длъжен, мила, не ни принадлежи, ние не принадлежим, просто се оказваме в пресечна точка с някого, някъде, за определено време, по стечение на обстоятелствата, късмет, шанс, експеримент на съдбата или както там постановяват различните вярвания, легенди и митове. Защото сме го поискали, а после..всеки е свободен да направи друг избор.
Колко време?Ами колкото ни е силата да поддържаме добрата воля помежду си.
Но пак то е работа в екип, тандем, едностранно не става, ако ще и да сме Свръхчовекът.
Така, че не търси причините само назад, а и само в себе си. Това е свободен избор на всеки от нас - на нас, на тези, които ни изоставят, на другите, които спират да ни обичат и пр. Те имат това право, както и ние го имаме и сме изоставяли. Не ги вини, не вини и себе си - няма виновни, просто, хората са свободни да решават за себе си -да, падат и жертви, има и разочарования, но..това е да си свободен и да избираш - с кого да си, кога и колко.
|
Re: Колко 1 ли 100 ли ? [re: Jolee]
