Тези три години минаха много бързо. :) В съпруга ми се влюбих от пръв поглед. След като излязох с него точно два пъти, без секс, отидох при въпросния мъж, разревах се и казах, "Аз срещнах човек, който е страхотен и иска да е само с мен, трябва да спрем да се виждаме." Помня, че му ревах в прегръдките много дълго, той ме успокоява и ме гали по косата, което по принцип не прави. И само каза, "Не разбирам защо плачеш, това не е ли хубаво, кажи ми защо плачеш тогава." И така. После ме попита дали ще си останем приятели, защото го било "страх, че вече няма да се виждаме."

След това ходихме няколко пъти сами на вечеря, беше много неловко. Той направи няколко много злобни коментара. Например: "Стига си слагала на Фейсбук ваши прегърнати снимки, той ще се подразни от това и ще те остави" или пък, той ме пита какво ми е подарило гаджето за рождения ден, аз казвам "обеци с камъка на зодията ми" и той казва, "А вибратор със скъпоценни камъни няма ли да ти подари." След серия такива изказвания, малко го навиках. Казах му, че това ми прилича на "хем сърби, хем боли", че е страна от характера му, която не искам да виждам, че искам да се радва за мен, нали сме приятели. Изненадаващо, наведе глава, вместо да ме нагруби. Но взехме да се виждаме повече с групи от приятели, за да не се дращим така.

На съпруга ми му казах, че с въпросния мъж сме правили секс, че много ми е харесало, обясних какво точно ми харесва. Той ми каза "дано не ти липсва това." Тогава бяхме още гаджета, де. Тоест при мен със съпруга всичко е на масата относно тази моя връзка и съм казала също, че ми е мъчно, че той ще се жени.

Някъде около сватбата ни, въпросния мъж започна да го боли гръб, биха му обезболяващи инжекции, имаше и проблеми с родителите си, сериозни. Една година не можеше да седи и лежи нормално, само в определени пози и така. Някои от тия неща ми ги довери не само той, ами и въпросната му бъдеща съпруга.

И така.

Признавам си, че понякога имах фантазии, свързани с него. Но поотшумяха. А сега, с неговия бъдещ брак, се възродиха. Горе-долу това е.

За съпруга ми, той разбира в много голяма степен този гъдел. Говорили сме. Свикнал е всеки ден да му казвам, "нали няма да сме смениш с друга, защото съм____ (някакъв мой си епитет по мой адрес)" И така.