Четох внимателно до сега цялата тема в този ракурс.

Физическото насилие над жена се оправдава с психическото нейно такова.
Психическото нейно такова се оправдава с това, че не може да го ступа и и се налага да търси други начини.
До тук - ебати яката ситема.
Извод: ако можеше всеки да бие всеки, нямаше да има психическо насилие? Теоритично елиминираме по- тежката форма, както се твърди, практически това е Утопия. Практически приложими изводи няма.

Действие второ:
Директно по твоята много ясна формулировка. Защо просто не казваме "Не, благодаря, нямам нужда от такова отношение"?

Действие трето:
Ролята на жертвата на лошо отношение, което ние всички иначе сме убедени, че не заслужава. Тук разлика между насилията даже няма. Но защо, по дяволите тогава, продължава това? И тук сигурно има много теории. Прозаичи, поетични, обикновено всички те почват от думата "зависимост". Жената каза по едно време "нямам равното право, защото съм зависима от него" и от тук тръгват едни простотии, не е истина. Защото обаче нейното равно иначе право я праща при един друг клубар, така или иначе, тя почва да предпочита поне да не я тормозят "психически" с финансова зависимост. Защото по логиката на едни други клубари влизаме във филма "няма да ядеш, докато не правиш квото казвам" което е унизително разбира се. И започва тя да става айде не чак мъж, ама бой по канчето с неговите камъни, т.е. се омъжествява. Разхоатизирах се...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mliakoskafeimed на 13.05.11 13:07.