|
Не е съвет. Нямам и точно такъв личен опит. Ще стрелям напосоки, да кажем в детайлите, да кажем от няколко гледни точки, да кажем че изобщо не искам моите допускания да са най- правилните, т.е. избирай си Всъщност една от многото възможни версии за тази история:
Бурна любов, отдаденост...но времето и пространството изиграват лоша шега: връзката трябва да остане без обвързване... с месеци, дори години...
Нека допуснем, че времевопространственият континиум е изграл лошата си шега по твоя причина. Още тук предлагам да зачеркнем и бурната любов и отдадеността, поне в класическия им смисъл.
Той не издържа.
Това е ключова фраза. На какво да издържи? Изпитанието, което ако беше издържал, щеше да доизгради бурната ви любов и отдаденост и тя да прерастне в поредната невъзможност, или както ти му казваш лоша шега, за да видим дали той ще издържи , за да доизгради бурната ви любов и отдаденост.... която вече зачеркнахме всъщност? Странно, странно как не издържат тези хора. Всъщност май той е искал голямото обвързване, а ти си разчитала на лоялност? И изобщо думата "издържа" отразява позиционирането ви плюс един нюанс на упрек плюс един на обвинение. Той продължи живота си ми звучи по- достоверно.
Скоротечна връзка със стара приятелка, настоява за обвързване с нея след няколко месечна връзка (дистантна, тя живее на няколко стотин км разстояние, виждали са се да речем 15тина пъти за по 3-4 дни в рамките на 6 месеца).
Тая скоротечност малко ме притеснява, защото може да срути цялата конструкция, сиреч да се окаже, че горните ми разсъждения са върху невярна информация, но ще рискувам. Но пък ако са верни, значи този твоят приятел доста иска да се обвърже, и му е, как да кажа, приоритет, да не кажа, че му е все тая с коя. Зачерквам бурната любов и отдаденост втори път. Направо предлагам да се абстрахираме тотално от това определяне на отношенията ви. И от само себе си възниква въпроса- какви бяха отношенията ви преди? Мога малко да подскажа тук- каквито и да са били изведнъж са придобили неоценимо висока емоционална стойност за теб. Това е хубаво. По принцип. И е някакво извратено правило, когато това, което си считала за сигурно, по пътища неведоми, отива в чужди ръце. И би трябвало да спра до тук, това е класическа развръзка, която на мен лично ми харесва, защото ти осъзнаваш, че сама си си виновна, той... няма значение реваншист с високо вдигната глава ли е или просто си е скоротечен човека, но понеже не ми се спи а и си нямам друга работа...
По негови думи тя държи на работата си и няма да се премести при него (той обмисля варианта за себе си)...но от друга страна, свързва ги 10 години познанство, приятели, тя е притисната от годините (35+, дано не звучи некоректно...)
Споделя това или за да те дразни, или защото ти, водена от ...(колебая се между ревност, себичност и наранено его) се опитваш да му влезеш, може би успешно, като приятел, за да се информираш все пак какво става по тия пусти конкурентни ширини, пък и ако може, ех ако може, и да влияеш. Ако той тъй много те "обича", има вероятност тая история да е твърде измислена, обаче като не прави секс с теб, с коя тогава?!? Не, нека е истинска, че става много сложно.
Нашите отношения - нямаме тайни (дори за тях двамата), разбираме се с поглед. Той ме насърчава да си търся щастието другаде. Обаче - не се отдръпва от сцената, чуваме се по няколко пъти на ден, заедно карахме Св. Валентин...
Първоначално ми се видя важно да се изясни кой звъни по няколко пъти на ден, и с какъв повод по няколко! пъти! на ден! , но сега вече няма значение. На негово място и аз бих те насърчавала - било защото съм затворил странницата, било защото... абе връзва се с всички вероятни негови мотиви.
Играч и глупачка? Но дали нямаме втори шанс? Пречките изчезват една по една, обаче се чувствам като хиена, чакайки връзката им да свърши.
П.С. Извинявам се, ако темата е off, сексът е в перспективата.
Пречките и да изчезват, нови идват. Като няма воля за заедно, не знам. Да не ти звучи плашещо или някак зловещо, но "пречки" винаги ще има.
И да действаш, нищо не губиш, но ако си му излязла от хатъра, ще ви секне и споделянето, ама то пък за какво ти е? Но пък ще си наясно. Това е много хубаво. Което обаче значи, че веднага трябва да слезеш от това влакче дето сте си спретнали, щото няма да има как да останеш. Освен ако не останеш, щото те подозирам най- добронамерено, че няма да тръгнеш напред. Ако той блъфира, за да предизвика това, което е предизвикал, защото и той е човек, и той иска на някой да му пука за него, направо ще си тъпчете на действие/бездействие сто години. И най- хубавото за накрая - някак успявате да си повярватем, че това е голямата любов. Не знам, тук на Шарл Перо удари при тази фактология.
Ако продължиш да изчакваш - пак нищо не губиш, освен безценните минути на своя живот, които не са никак много на брой, и печелиш възможността да те поканят на сватба, на тяхната маса, като първа семейна приятелка. То ти всъщност чакаш и евентуално влияеш, незабележимо за невъоръжено мъжко око разбира се, те да се разделят? Той да замине при нея? Той да преосмисли, щото ти вече си нали, печена? Не разбрах, наистина, какво чакаш?
Знам, че едва ли ти е весело като го четеш, пиша с най- добро чувство и за да не е съвсем като трагикомедийно криминале, ще споделя аз какво бих направила. Бих започнала да рутя замъците от илюзии, бих признала пред себе си какво е това и защо, бих си дала времето да се подготвя за големия край, наистина. И когато съм готова, бих действала с ясната идея, че каквото- такова и се ла ви, една хубава майна накрая разбира се, щото финалът на едно самоизтезание винаги идва с ебати облекчението. За последното ти гарантирам лично.
Редактирано от mliakoskafeimed на 13.05.11 03:32.
|
Re: В очакване... [re: LostInSpace]
