|
Абе вита бревис, ама арс лонга
Но всъщност като ти прочетох темата, си казах - ооо, това е много ЖЕСТОКО, Мечо! Май проблемът е, че с връзките натрупваш и някакъв опит; това, дето го виждаш като цветенца, вече знаеш какви плодчета и бодилчета ще роди - и го виждаш съвсем в началото. После стискаш очи и си казваш - аааа, не, това са си само някакви мои тъпи умопостроения, не е така, не съм права, това не е интуиция, това са глупости, тоя път няма да стане така, както го мисля. Оооо, да - ако си мислиш и очакваш лощото, то се случва; очаквай хубавото, егати шита - всъщност ясно виждаш и в началото кое камъче ще се превърне в скалата, препречила пътя. И - о, да! - можеш да си поблъскаш главата в тая скала, стена, невъзможност, внушавайки си, че ти не разбираш и не полагаш усилия.
Знаеш за какво става въпрос, не можеш да се самоизлъжеш, колкото и да опитваш.
Значи трябва да прегледаш нещата и защо си се обидила и обезверила някога някому толкова много, че сега просто попадаш на "предвидими" (разбирай - невъзможни) връзки...
Joy
|
Re: хората са [re: LadyMorgana]
