Оф опитвам се някак да направя връзката между това, което си написал и представата ми за ревност, но нещо не ми се получава. Ще тръгна от там да се опитам да обясня какво ми е в главата, та току виж се е получил и смислен отговор по темата.

Ревността за мен е нещо като съперничество за нечие внимание, любов, предпочитание. Страха да предпочете някого пред мен. Нещо, което аз усещам като реална опасност, все едно чувствам позицията си в неговия мозък застрашена, опасявам се, че някой може да ми узурпира местенцето в главата му.

От години не съм ревнувала по горепосочената дефиниция. Да, може да се каже, че идва с възрастта. Само да уточня, че станах на 28. Но не възрастта е решаващия фактор, а по-скоро усещането ми за мен самата. Не че нямам колебания по отношение на качествата си и т.н., като всеки нормален човек, но с годините просто изградих здравословно отношение към себе си като личност и степен на привлекателност. В смисъл такъв, че съм напълно наясно с качествата и недостатъците си и боравя с тях без голям спек.

От там идва и здравословото ми отношение към партньорите, които намирам. Не съм от хората, които имат нужда някой да си играе с тях и да ги тъпче, за да го боготворят, тези тъй наречени "лоши момчета" примерно. Обичам простички и честни отношения с лекота и весело настроение.

Ако смятам, че на някого не може да се има доверие, въобще не се забърквам с него. Тъй като нямам нужда от драми, виж по-горе.

Така че доверие в мен + доверия в отсрещната страна = липса на борба за любовта му, т.е. липса на ревност.

Сега, изневярата за мен е съвсем различна супа. Аха, да, това е термина за мен: изневяра. От години съм строго моногамна; да, човек може да се покръсти в тази вяра, не се ражда непременно така. Очаквам същото от партньора си. Това са конвенциите. Да се спи с други хора е нарушение на конвенциите. Тогава не бих чувствала ревност, а справедлива ярост, разочарование и може би поне краткосрочно бих дори доброволно се отказала от престола си в главата му и би ми било все тая, дали някой ще го превземе. Т.е. условията за ревност просто не биха били налице.

Та по твоята конструкция: ако си на мнение, че значението, което имаш за жена си, каквото и да ти се иска да е то, не бива застрашено от това, че тя спи с други, не виждам защо да ревнуваш. Поне по моята логика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите