Закачам се за последния.
Както казах, проблемът ми не е, че не свършвам. Не ме бърка дали ще изпитам оргазъм или не, на мен ми е приятно усещането, че съм с този човек, но само до време.
ПРОБЛЕМЪТ е, че не трая на продължителен секс.
Очаквах подобно развитие на темата, че ще ми съчувствате, защото не свършвам, но аз си свършвам, само дето не е с мъжа.
А партньорите ми знаят за наклонностите ми и се опитват доколкото могат да се съобразят.
Споделяне? Ето как протича горе-долу споделянето:
Аз - Имам един малък проблем, не мога да свърша с мъж, но това не ми пречи, не искам да се притесняваш и да се панираш. И освен това, не си падам по много продължителен секс, ако не те затруднява, може ли да се опиташ поне понякога да ограничиш сесията до 10на минути? (по-горе споменах 5 мин, но ако кажа това нещо в очите, ме гледат съвсем като инопланетянка) А също и не се кефя много на лизане, но ако поискам, ще ти кажа веднага (със смигане).
Той - репликите варират от психологични анализи за травми в детството "Милата, ще се постарая да свършиш" до коч-изказвания "Бебчо, не си случила на правилния, но аз съм класен мъж, ще те вдигна на седмото небе."

Т.е. те изобщо не възприемат изречението за продължителността, въпреки че ми е много важно и се опитвам да им го втълпя. Мислят само как да ме докарат до оргазъм.
Начи, разбирам, че това им влияе на мъжкото самочувствие, но на мен наистина ми е приятно просто да съм с мъжа, а не непременно да се мятам в луди оргазми с него.
Последната изцепка беше "О, според последните изследвания нормалните жени свършват по няколко пъти, преди и мъжът да свърши."
Не мисля, че имам нужда от терапевт, но, както казах - комуникация между половете - ъ, кфо е това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ghanima на 24.01.11 10:11.