Не си мисли, че не съм подходил с разбиране.
Естествено, че не се спрях да я гледам вторачено, но неминувмо погледите ни се срещнаха. Тя ме погледна с едно виновно изражение и лека усмивка, сякаш искаше да ми се извини. А аз си продължих без да се спирам към колата правейки се, че не ме интересува това което тя прави. Дано не съм я притеснил много.
Е, интересно ми беше, признавам си. Но от друга страна си давах сметка, че на всеки може да му се случи да изпадне в такава ситуация и надали ще иска да стане за резил. Още повече, че тя не изгледждаше на жена изпила 10 бири преди това.
Може да е била на работа, да е обикаляла дълго по служебни задачи или да е била на среща, където да и е било неудобно да отиде до тоалетна. Още като мина покрай мен с такава забързана стъпка усетих, че на жената и е спешно (без да знам още какво точно). И като видях после ниагарския водопад се попитах, какво ли щеше да се случи, ако не беше открила това дворче още малко? Явно е било на косъм да направи работата в гащите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите