Re: да бе..... / Контакти / Говорим си за секс

Незнам, колко съм наивен. Но си личи едно. Твоят живот и възгледи се определят единствено и само единствено от комерсиалното. Във всяко твое мнение се откроява точно това. Ти наблягаш на него. Може би това ти е стила.

Вчера минах през един шоп, за специални подаръци, за специални хора. Единственото специално в магазина беше един лазер и компютър. Останалото са боклуци. Но, благодарение на лазера и компютъра същите тези боклуци придобиват много красив комерсиален вид. Купих подарък на спечиален човек, надписах го, при цена $3 на буква.

Похарчих пари и си мислех, че ние хората харчим пари за шайни спешъл неща, които ни карат да се чувстваме специални за някого. После се сетих, че в църквите иконите са вид комикс, предназначен за масата хора, като ги кара да се чувстват специални. Иначе иконите реално, са комикси. Същото и със специалните подаръци. Нищо особенно, но трябва да го направиш така, че онзи да чувства специален. И харчим луди пари за тези неща, така както навремето някой е взимал луди пари за рисува фрески по църквите.

Така ти отговарям на твоят въпрос за самочувствието. В повечето случаи, ние създаваме илюзия, че някой ще стане много щастлив, ако прави това и онова, ако си купи това или онова, ....

И понеже стана дума за илюзия, имам един генетичен алгоритъм, който един вид създава виртуален живот, чрез компютър. Създавам същество, което се самообучава, чрез генетичен алгоритъм. Отначало съществото е неадекватно, но след N итерации придобива самочувствие и първи форми на замисъл. Примерно, мога да го накарам да се чувства специално същество, сред всички останали, ако прави онова, което аз му кажа.

Уникалното е, че дори в най-елементарният случай, съществото придобва самочувствие на "избрано", но всъщото време се знае, че съществото и животът му са виртуалност. Ако дръпна шалтера, всичко свършва. Или пък ако спра да го толерирам, започва да се усеща липса на активност.

Това не е бот, а генетичен алгоритъм, математически алгоритъм, който сам избира, какво да прави в дадена ситуация, според условията. Т.е. един вид изкуствен интелект, но чиито живот зависи от създадената от мен илюзия (виртуалност).

Същото нещо важи и за реалното общество. Създавам илюзия, някой се чувства специален, има голямо самочувствие, но това само ако поддържам въпросната илюзия. Ако я махна, и вече няма самочувствие. Точно това крепи например, религията. Същото крепи и комерсалнят живот, в повечето случаи. Създавам илюзия, някой плаща за нея, защото чрез нея си поддържа имиджа пред останалите.

Друг пример е фейсбук. Някой ти е създал илюзия, че имаш много приятели и социални контакти, така както аз създавам илюзия на онова виртуално същество, че е специално, и го манипулирам.

И така, ако се върнем на парфюмите, то точно същото важи и там. Ако си купиш този парфюм ще си супер-дупер.... Така е и за всичко останало. Например, ако направиш това или онова, ще отидеш в Рая, и ... там един известен художник в църквата ти е нарисувал комикс, как става това. Ама комиксът е нарисуван така, че да има максумално влияние върху психиката, така както парфюмите влияят на разни неврони, или така както аз манипулирам рецепторите на виртуалното същество.

Хората са рисували фрески по църквите защото в миналото много хора не са могли да четат. И следователно, един добре нарисуван комикс по стените, ще замести писането на дълги текстове и четенето.

Истината е, че всичко това е временно. В един момент излюзията свършва, изненада.
Затова, човек не трябва да гледа на една излюзия, като безкраен източник на щастите. Например, излюзията, че петролът ще го има вечно. И всички вярваме в това, до момента в който ще стане много лошо, защото твърде дълго сме били заслепени от тази излюзия.
Това важи за всичко останало.