Направо не зная как точно да я определя..да речем, че беше и все още е - повратна. Нещо като да ходиш, да скиташ, да поседнеш на крайъгълен камък, да минат около 200 годин докато измъдриш цялата житейска мъдрост, да станеш, да си потупаш дупарата в даден момент, да фърлиш едно ези-тура за повече тежест, да въздъхнеш морно и смело да хванеш пътя. Един от многото - защо точно него, дали е най - прекият, а пък и с най - живописните гледки - кой да ми каже, нямам никаква идея. Най - забавното е..че ми е весело и въобще не се притеснявам, което намирисва на тиха лудост, ма нейсе..
Година с много емоции, безспорно - и хубави, и лоши, ама то къде има само хубаво, де. Работата - ми..работа, взе да ми писва на това място, а аз съм от хората, които отегчат ли са - все едно слана ги е попарила, нещо трябва да се направи по въпроса. Любовта - за нови свалки нямам вдъхновение нещо, може би, не се е появил подходящият муз, който да ми докара пагубно, неприлично вдъхновение!
У дома - хубаво и благо, голям кефт, усещам се на мястото си, задобрявам в домакинството, дори взех да въртя мощни готварски специалитети, кексът става все по - забавен напоследък - избива ни в лигоч.
Освен това установих, че в семейният живот няма нищо по - различно от на семейни начала и пр.Няма драма, другари, няма!
Въобще..хубава година, много по - добра от предишните, които свързвам само с нерви, болка и притеснения. Свежо ми е, все едно съм се изкъпала след 5 декара копане с мотика 5ца на къра.
|