... или малко душевен ексхибиционизъм.
2010 беше обективно погледнато толкова кошмарна, че ще се радвам, ако изкарам последните 2 месеца без да ми падне метеорит на главата. Всичко, с което се захващах се провяляше, имах ужасно лош "късмет", дори исландския вулкан успя да ме прати в изгнание. Работата ми беше (и е) котейл от лайна с говна, дори това, че получих най-големия бонус и 2 пъти ми увеличиха заплатата само размъти коктейла леко. Всъщност установих, че това да работиш, за да си финансираш живота, не е много добър модел на съществуване, но като открия нещо по-разумно, ще ви се обадя.
Но пък секса беше добър. И полузаспалия изтощен секс през седмицата вкъщи не беше никак толкова зле, колкото звучи, и секса в екзотични страни на пияна от ром, херез или шери глава беше добър, дори миришещи на мазе ваканционни жилища не пречеха. Секса след спорт, спорта след секс, не мога естествено така живописно да ги опиша работите като Димката, но мисля, че ю гет да пиктча.
Естетвено 2010та като настървена съдия-изпълнителка на по неизвестни причини скофтената ми карма реши, че и това не заслужавам и че трябва да го разреди малко, та направи от живота ми на семейни начала (в грях, ако се вярва на православната църква) уикенд-връзка.
Трябва да си призная, че погледнато субективно обаче, бях много щастлива, даже години, когато всичко е вървяло добре, съм била къде-къде по-сдухана. Лекувах си провалите и болежките със задължителните няколко часа разхитителна меланхолия и давах напред.
Днес, след последния удар на съдбата (или по-скоро на 2010, която вече в главата ми е като живо същество със зъл поглед и огнен меч), си правя каквото ми скимне, постъпвам егоистично и дори се наслаждавам на пулсиращото си главоболие, което ми захранва допълнително сладката меланхолия. Малко ми е суеверно, чудя се дали е несправедивост, или съм разбъркала по някакъв начин космическото равновесие с непохватността си.
Поне знам, че няма да съм сама довечера и се надявам това да не е поредното арогантно изказване, за което ще трябва да си платя по-късно.
Вие как сте?
|