На тези раздели в афект/амок им нямам никакво доверие. Как може човек, който е във вихъра на "ти винаги, ти никога, аз всеки път, ала-бала-ница" да вземе някакво смислено решение? Истинските раздели не се правят така, трябва да са напълно хладнокръвни, един вид, седиш си на кухнеската маса с глава подпряна на едната ръка и пускаш мисловни кръгчета от дим да се разхождат по тавана и си казваш "ми аз май няма какво да търся тук". Така че, не се учудвам, че си мислиш, че ситуацията е временна.

Както много хора тук, ако се плюнча да обяснявам какво не ме кефи, то ще е защото иксам нещо да се случи и нещата да се променят. Едва ли би ставало въпрос за същността на човека, по-скоро за поведението му спрямо мен. Мисля, че никой не може просто да си вдигне бохчата и да каже "аре, аз отлитам", а е длъжен да даде обяснение на този, с когото е делил какво ли не. Само дето на мен това никога не ми се е получавало. Ако има какво да се каже, има и какво да се спаси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите