|
Много ти е дълбочка темата, чудя се откъде да те захапя..
Да речем това: Усещането си за съхранение на чуждата идентичност. А това е нещо пагубно за личността на другия. Без да съзнаваш ти продължаваш за да напаснеш другия по себе си. Така ще получиш онова от което имаш нужда. Задоволен нагон. Ще изгубиш обаче човека срещу теб. Какъв парадокс.
Не съм убедена, че всъщност ТИ въобще си фактор за генералната човешката идентичност на др. - по простата причина, че той влиза при теб вече готов, завършен малко или много образ, с прилежащите му черти, няма как да се изгуби толкова лесно човек във връзката, ако собствено е добре ориентиран в/с и около себе си. Напротив - човеците дори са трудно податливи към смиване и промени, особено - след определени години.
Актовете - да, изслушвала съм мои и съм раздавала - с времето се опитах да коригирам някои неща, не съм сигурна дали успях всичко, а и въобще - дали е необходимо, но там - където вътрешно усещам, че съдникът е имал право - да, вътрешно съм признала и съм си взела бележка.
Усещането за връзка - то идва от споделянето - на хубави неща и изпитания, на "заедното", на присъствието във важните моменти, на доверието, на общите цели и разходваните усилия по пътя. Това свързва - не нагона. Аз съм му фенка, но той е като лятна буря..нетраен, лесно постижим, достъпен - като китайската храна. Подува, но не насища.
|
Re: В очите на другите. [re: Slona_sf]
