Ми не знам дали е тъжно, ма звучи страшно според нормите, според които сме възпитавани. Това значи ли, че е непълноценен човек - едва ли. За мен даже по-скоро това е по-добре в сравнение със залъгването и илюзията, която в повечето случаи е влюбването. Влюбвала съм се доста пъти, поне за 7 мога си спомня ясно, но за съжаление никога не съм се влюбвала в другия човек такъв какъвто е, с всичките му хубави и не толкова хубави черти. Наскоро осъзнах, че съм се влюбвала в образите в главата ми, които разпознавам, проектирам и са олицетворени от хора извън мен. Е това май е по-тъжно и страшно. Не зная дали ще мога да изпитам любов към друго човешко същество, само защото е такова каквото е...това е предизвикателство....мисля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите