Не знам точно на какво се дължи, сигурно, защото съм разглезен от малка от мъжки сексуален интерес, внимание и желание, за това харесвам мъже, които се държат като героят на Мики Рурк в "Дива орхидея". Внимателни, отзивчиви, но не искащи. Даващи, но не натрапващи се. Такива, които пробуждат интерес и те карат да излезеш от там където си, за да ги последваш. Такива които ти показват света, но само за да изживеят емоцията с теб, да я споделят и да я увеличат на макс. Карат те да преминеш през всички гами на емоцията, а те остават с едни такива леко усмихнати лица и ти се радват, без да те осъждат. Навлизат бавно в твоят свят и те допускат бавно в техният, докато дойде момента в който се слеете .... този момент е нещо наистина неописуемо, за това и краят на филма е признат за най-истинската и достоверна любовна сцена. То не е сливане само на тела, то е сливане на всяко едно ниво. Сливане на светове, сливане на емоции, сливане на души, на сърца, на селфове, на ум и тяло. Сливане в едно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите