Най-най любимата и която съм запомнил е мижанката/жоменката. Бяхме го докарали до изкуство тая игра, булгар нинджа ряпа да яде както се казва. Наистина, красотата в играта. Златни времена.
Фунийки - голяма мания беше. Тогава нямаше много от онези кашони дето са двуслойни пластмасови. То и тръба да си намериш, па двуцевка да направиш, после лепиш от двете страни на дъската - патрондаш става ;) А от "Жената днес" ставаха най-добрите фунийки.
Бъз. Когато бяхме малко за мижанка, това беше вариант. Използвам случая да кажа -казва се и се пише БЪЗИКАМ, с Ъ.
Карти - сантасе, 3-5-8, кент-купе, вист, белот, бридж...Турнири ей, в седми клас оньори, морове, до 12 полунощ, докато не ни приберат.
Стражари и апаши - но не беше така забавно.
Колела, ех....най-дългата контра кой ще я направи?
Мач, тенис, федербал, бейзбол с топки за тенис и бухалки от дървени дъски и засъхнала по тях боя, хартиени ракетки, паткала, водни бомбички, правене на балони от балкона а отдолу чакат да ги пукат.
Всичко това вече го няма. Има интернет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите