|
Видя го как нахълта в лобито на хотела, забързан и устремен; Беше си такъв вечно бързащ, разрошен, леко отнесен…и въпреки това магнетизмът и обаянието му бяха неоспорими. Застина в крачка за миг, колкото да обходи лоби бара с поглед и го закова в нея. Лека усмивка пробяга по ъгълчетата на устата му, когато видя как тя пое шумно въздух и страните й се покриха с руменина.
Младата жена разтърси глава и широка усмивка озари лицето й. Той се приближи до нея докосна я леко по бузата и й помогна да се изправи. Очите им се впиха , неговите топли и кафяви, нейните дръзки и пъстри.
Макар и на високи обувки тя изви глава нагоре и му намигна той й отговори като я щипна по нослето. И двамата знаеха за какво става въпрос, всеки път когато тя му напомняше, че и трябват високи обувки ако не иска да й си схваща вратът, той отговаряше „легнала върху мен нямаш никакви проблеми”
Шикозен асансьор ги отведе до стаята им. След похлопването на вратата тя го притисна в нея, дръпна вратовръзката му с една ръка, пръстите на другата проследиха очертанията на устните му; вмъкна крака си между неговите и го повдигна към чатала му; ненавиждаше строгите му костюми, на въпросителния й поглед относно облеклото му той само повдигна безпомощно рамене и отрони „Непредвидена среща малката ми, няма да ми отнеме повече от час”
До „срещата” имаха 10 мин, тя бе нетърпелива, но той вдигна ръка за да възпре всякакъв допир от нейна страна; тя бе изкушение, магнетизмът се излъчваше от погледа й, блясъкът в очите й го хипнотизираше, докосването й би го довършил… В следващия момент рязко я дръпна към себе си и я прегърна притискайки я плътно до гърдите си; Тя не успя да се контролира повдигна се на пръсти и прокара език по устните му, потърка носле и го дари с мокра целувка по врата. Той я повдигна и я накара да го погледне в очите, след което я остави да се спусне надолу протривайки се в него. Болката бе сладка и мъчителна.
Това , което младия мъж видя отваряйки очи бе паниката изписана на лицето й. „Имаш червило на ризата” прошепна тя с устни. Противно на очакването й той повдигна насмешливо едната си вежда, усмивката разкри красивите му зъби „Да я сменим тогава моето момиче”
Пак започваха игричките, нейната задача бе да му смени ризата, условието непосилно – без никакъв допир до него. Познаваше тялото му, аромата му, вкуса му… Той рязко махна вратовръзката си, смъкна сакото и застана прав пред нея; тя бе събула високите обувки, качена на дивана се зае със задачата си. Разкопча първите копчета, ръцете й трепереха измушвайки ги от илиците им, кокалчетата на пръстите й докосваха топлата му кожа. Издърпа рязко краищата на ризата от колана му и я смъкна от раменете му; С каменно изражение сграбчи новата риза и му я навлече; Резките й движения издаваха нервността и безсилието й. Закопчавайки новата риза, усещаше в косите си топлия му дъх и накъсано дишане; Лицето й придоби палав израз, потопи ръка в панталоните му, разкопча ги, неволно докосна ерекцията му с опакото на дланта си; проследи с пръсти ствола му, лекичко го стисна в ръката си и придърпа боксерките надолу, после се наведи и целуна главичката му с влажна целувка. Вдигна глава и с ясен глас пророни „Закъсняваш…” Мъжът се олюля и излезе от вцепенението си грабна сакото и чантата, пътьом си оправи панталоните и с трясък затвори вратата.
Младата жена остана сама. Фруктиера с плодове украсяваше масата, бутилка вино се изстудяваше до леглото. Реши да се изкъпе.
Да, един тонизиращ душ би бил добро решение. Пътьом се спря до голямото огледало и се загледа в собствения си образ. После лицето й се смекчи под мимолетната усмивка. Бавно, някак тромаво се съблече и остана по бикини.
Прекрачи замислено прага на банята, и остави широко отворена вратата, повдигна глава и срещна собствения си поглед отразен в огледалото на отсрещната стена.
Завъртя крана на душа и остави горещата вода да тече, банята се изпълни с пара. Жената седна на тоалетната чиния и се взря в двойницата си отсреща.
Протегна се и взе пяната за бръснене, изстиска от съдържанието й, и я размаза по тялото си. Изхлузи с една ръка и бикините си, разтвори широко крака и остави пяната да се стече по бедрата й. Меката емулсия лениво си проправи път надолу не издържайки на земното претегляне, оставяйки гореща следа. Жената рязко си пое дъх и шумно издъхна. Съзнанието й рисуваше сцени, в които участник не беше само тя. Пряко волята си отвори широко очи и прокара пръсти по пътя на пяната. Докосвайки се по-настойчиво, чевръсто проникна с пръсти, затаи дъх за миг и пръстите й замръзнаха забити в горещата й плът. Бавно ги издърпа обратно и ги облиза един по един. С едната ръка разтвори по широко срамните си устни, с показалеца на другата подразни клитора, после внимателно проникна още по-дълбоко. Настойчиво раздвижи пръстите си докато подхване желания ритъм, изви леко гръбнака си и затвори очи – необходими бяха няколко секунди, главата й бучеше, ушите й бяха заглъхнали, устата – пресъхнала. Разкъсано мрънкане се отрони от устните й… Сладка омала, тежест… С объркан поглед, се насили да фокусира мястото, където се намираше. Изправи се бавно и се запъти към вече пълната вана. Внимателно седна и потъна в топлата вода. Налегна я мързелива дрямка. Посегна към шампоана и в този момент осветлението угасна. Окопити се за момент и лека тръпка на паника я обзе. Косъмчетата по тила й настръхнаха, усетила нечие присъствие… този път страхът я сграбчи за гърлото и не можа дори да издаде звук. В момента, в който тих глас пророни „шшшштттттт” – жената си отдъхна, познала аромата на мъжа. Наистина беше психопат!!!
Тогава усети косата му да гъделичка тила й, топлите му устни засмукаха врата й, нежно хапейки меката част на ушите й. После той повдигна лицето й се гмурна в дълбока, влажна целувка. Целият се беше намокрил, ризата се залепи като втора кожа по гърдите му. Той не й обърна внимание и прокара ръце по сгорещеното тяло на жената. Звуците, които тя издаваше бяха достатъчни да го накарат да се съблече и да се потопи при нея. Накара я да седне на ръба на ваната, водата се стичаше от душа и се разпръскваше по гърба й. Мъжът ловко разтвори краката й и целуна бедрата от вътрешната страна, като редуваше хапещи целувки с по-нежни, сякаш милувките можеха да премахнат следите от ухапванията. Много бързо, …… много лесно ….. както винаги….. той усети ароматната течност да изпълва устата му. Тя беше толкова лесна в неговите ръце….
Оправданието е като задник - всеки го има.
|
Някъде.....из прашния архив...или имало едно време
