|
Щом темата не е бъзик, аз пък не мога да вникна твърде съпричастно на междукрачните ти страдания, стигнали до отчаян вопъл.
Сърбежът си е сърбеж, но не чак толкова, че да не бъде изместен от други интересни неща, ако пък чак толкова, ама няма с кого, мастурбация, то се знае. Колкото да те поотпусне малко, бива. Ама пък чак толкова и да няма с кого, поне за едно начесване на крастата... странна работа. Освен ако не си от супер-класните жени с цял чаршаф от изисквания и последната 151-ва точка да е "предложение за брак".
За жените след критическата ще имам компетентно мнение... не знам след колко години, ама поне трябва да ме почне, че да разбера кое как е. Приятелка ми се оплаква от свръхпонижено либидо, докато я тресял климаксът, значи, имаш поне някакво упование за в бъдеще.
За монасите и монахините... какво да обяснявам, има твърде "компетентни" люде по въпроса, както забеляза. В тъпи разправии за монашеството не ми се влиза, има религиозни четива с обяснения по въпроса - чети. И колкото и да не е за вярване, има повече замонашени, които не ги мъчи нагонът или имат техники за преодоляването му, отколкото содомити и нам-кви си медийни звезди - мехлем за душата на клюкарите.
Мисля си, като си гладен, ще намериш какво да ядеш, като ти се доспи, лягаш и спиш, като имаш други физиологични нужди, пак ще ги удовлетвориш някак.
Не винаги можеш да се нахраниш или да легнеш. И не винаги храната и сънят са ти приоритет. Същото е и със секса. Зависимостта си я определяш ти.
|
Re: да резюмирам: [re: echr]
