|
Тема |
Re: Как ги свалихте? [re: *Eвa*] |
|
Автор |
Slona_sf (учител джедай) |
|
Публикувано | 16.05.10 23:12 |
|
|
Както казах по-рано любовта за мен е някаква "черна кутия". Понятие нямащо универсално разбиране. Според мен разбира се. какво значи да обичаш? Да желаеш някого, но как да го желаеш? Само физически или и емоционало? Ако предположим, че и двете то това значи, че е много лесно да обичаш. Аз мога да обичам всяка, която ми допада физически. Обаче нашето уравнение има и други неизвестни. Това е времето. Защото колкото повече време минава с даден човек, толкова повече интереса спада. И какво излиза? този с който си успял да изкараш най-много време с най-малко компромиси е бил най-обичан от тебе. Централно място в такава конструкция заема времевата гледна точка. Резултатът е позициониран в бъдещето. Нещо като тото фиш. как да кажа, че печеля като не е минал тиража?
Тогава как знаем дали обичаме някого? Навярно по рисковете, които сме готови да поемем и цените, които сме готови да платим. Колкото сме по-готови да плащаме за големи рискове и да извършваме компромиси, толкова по-силно обичаме. Тук разбира се трябва да отчетем факта, че човека е и животно все пак. Централно място в това изказване има влиянието на жлезите върху поведението на мозъка, респективно индивида. хипотеламуса е коварна част от нашия мозък, която подложена на специфичен външен дразнител ни играе лоши шеги и често преминаваме през комплекса риск-компенсации, за който говорих по-рано, без дори да се замисляме. С една дума получава се разтройство на личността.
С две думи черна кутия.
щях да забравя. Окситоцина е хормон произвеждан от хипотеламуса след оргазъм. това прави мъжете любвеобвилни, глупави и ирационални.
понеже съм щастлив, малко съм свенлив...
|
| |
|
|
|