Ти от страх няма се ожениш, бе човеко.
За кого откъде съм сигурна, че не ми е изневерил? За мъжа ми ли?
Ами не съм. Няма индикации нито като поводи за съмнения, нито вътрешният ми женски радар не е отчел по-специална промяна на отношението му към мене. И понеже не ровя зорлем и не дебна какво в действителност прави всяка минута, докато не е с мен, нито го подлагам на полицейски разпити, приемам, че не ми е изневерил.
Всеки е невинен до доказване на противното, нали се сещаш?
А аз нямам твоите страхове, нито нагласата да се почувствам прецакана, че той изневерява, докато аз се стискам /много себично това/. Затова, си живея спокойно живота. Дори и да отчета изневяра, няма да тръгна да се беся, нито да го наритвам, защото не мисля за него като за потенциален боклук. Каквото и да направи мъжът ми, тази дума е последната, с която бих го нарекла, защото имам достатъчно високо мнение за него, а и за себе си. Няма начин да живея с боклук просто. А един човек не се превръща в боклук, защото е стъпил накриво в определен момент. Боклукът си е такъв по други показатели и се улавя още като го срещнеш. Оня бияч на жени от темата на Разбирам, например, е пълен боклук.
|