Автобусът изминава финалните метри и зад тълпата посрещачи го виждам- стои неподвижно, откроява се и не помръдва. Гледа ме напрегнато докато се препъвам по стъпалата, прави стремителна единствена крачка към мен, но заковава отново на мястото си, встрани от навалицата. Десетте крачки до него ми се струват километри. Гледа ме и погледът му дълбае дупки по мен. Протегна ръка да вземе сака ми, но го остави на земята и в един откачен миг си помислих, че сакът ми е чист, а долу е мръсно. Не се прегръщаме, не се целуваме, не си казваме нищо, само се гледаме, той допира челото си в моето, затваря очи и чувам тихо като въздишка- Дочаках те! Ръцете му са ме стиснали за раменете, внимава телата ни да не се докоснат, защото последиците ще бъдат непредвидими. Държи ме здраво и усещам вибрациите му дори през зимното ми яке. Раменете ми пламнаха, представих си ръцете му от дланите нагоре, жилите като въжета и забравих къде сме, хората около нас изчезнаха. Стояхме така, допрели чела и си спомних какви целувки ми предстоят. Милите му закачливи целувки когато е зает с нещо важно и дори не отмества поглед от това което прави, само ме търси с устни и ръце когато мина покрай него. Нацупените надменни целувки когато е сърдит и умира от желание да се отсърди, но все още устоява и удоволствието ми от това да наблюдавам как цупенето му бавно преминава в страст накрая. Леките и ефирни целувки по врата ми когато аз съм заета и ръцете му през кръста ми, които ме докарват до лудост и тогава никоя работа не ми изглежда достатъчно спешна. Целувките му по носа ми, които ми разместват очилата и не виждам нищо когато чета, само него виждам. Стряскаме се от внезапен силен смях около нас и той се оглежда невиждащо, поглежда ме и се усмихва, пуска ме, взима сака, хваща ме здраво за ръката и тръгваме към колата. Почти тичам до него и той наглася крачките си за да мога да го следвам. Ръката му е много голяма и топла, дава ми сила и сигурност, зная че нищо лошо не може да ми се случи. Кара уверено през натовареното движение, не сме си казали нищо. Гледам профила му и виждам как стиска зъби. На светофарите се обръща към мен и ме хипнотизира. Очите му са зелени и по детски сериозни, потъвам в тях. Времето се разтяга до невъзможност, минали са едва 5 минути откакто съм дошла. В странното състояние в което съм не разбрах кога сме пристигнали. Отваря ми вратата и тичаме по стълбите. Вратата най- сетне се затваря зад нас. Чак тогава се целуваме. Целувка, която чакахме толкова дълго. Дълбока, влажна и проникваща.... страхотна. Устните му не се отделят от моите докато се събличаме и ме води към леглото, не спира да ме целува докато правим любов, нито след това. Сгушена в него си мисля, че за този мъж и целувките му бих направила всичко. Време и разстояние нямат значение. Щастлива съм, аз съм си у дома.