Ами никой няма да повярва, но аз бих се жертвал във всеки смисъл. въпроса е, че не виждам дори как да се жертвам освен да се опаша с динамит, да си натъпча колата със взрив и да чакам да се съберат изедниците на едно място, за да се врежа там... Опитвам се да говоря и да внушавам, но най-често срещам пълна незаинтересованост (не говорим за съгласие или несъгласие), просто на хората не им пука, егоизма е станал начин на оцеляване (физическо и духовно). Предпочитаме да се обърнем на другата страна, да избягаме, но не и да се борим, да помогнем. Забравихме дедите си много бързо, само преди 130 години са измирали като мухи, жертвали са децата си за "голи" идеали, заради това че 1400 години българския народ не е навел глава, не се е примирил ни с робство, ни окупации, загубени войни и национални катастрофи. боли ме сега, че се продадохме за джи-ес-ем-чета, ноут-бучета и плазмички... колко лесно било да приспиш един народ...
бих се жертвал, за да се събуди тоя народ, отново да удари по масата и да си върне стремежа към по-добър живот, към култура, знание и цялостно развитие... но няма лидери за съжаление или няма критична маса последователи все още, които да ги последват... не знам, но все пак съм сигурен, че има останали истински българи.... затова и България все още я има!

Recedite, plebes! Gero rem imperialem!