|
|
| Тема |
 Моите сълза и сърце |
|
| Автор |
Jolee (Яка мацка) |
|
| Публикувано | 20.01.10 06:35 |
|
|
|
„Ово е мое суза и сърце”
Нали ви се е случвало да срещнете някой за кратко ? Да ви каже нещо още по-кратко. Вие да вземете да го запомните за цял живот.
Къде ли е този сръбски учен, който ми подари тази реплика ?
Човека ми го казваше докато ми подаваше един предмет направен с много труд. Все едно направи магия. Всеки път, когато виждам предмета виждам и широката усмивка с тъжните очи. Думите все едно влизат с вятъра в стаята.
Напоследък около мен все изригват някакви хора. Всевъзможни нападки и обвинения се мятат като чукове. Тия хора до вчера са били много мили с мен. През наивният ми поглед са били загрижени и безкористни в отношението си.
Докато седя и броя до 100 мълчейки, гледам уж в земята от неудобство, вътрешно се усмихвам с безкрайно задоволство. Веднъж за това, че чуковете се удрят в стената от мълчание. Втори път, че ударите рикошират и обвиненията ми отговарят на въпроса защо са били мили и добри с мен. В момента на просветление чувство ми за дълг се освобождава от тежко бреме.
До тук добре. Всичко е перфектно и по местата. Терена се разчиства и място се освобождава.
Но какво да правя с хората, които са ми сузата и сърцето ?
Там вече ми става трудно. Там също мога да седна и да мълча. Но това, което се случва вътре не е задоволство с усмивка и нищо не си идва по местата. Напротив. Пластовете се разместват и зейва някаква бездна.
Та :
Има ли неща, които са ви радост и мъка ?
Неща които ви изправят пред желанието да ги захвърлите възможно най-далеч. Но не намирате сили защото знаете, че ще ви е мъка.
Графенберг ела сега ми кажи, че тези, които най-много се карат всъщност най-много се обичат и да приключваме темата
Моля някой друг да дойде да каже, че най-скъпо ни е това за което сме се трудили най-усърдно
...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне.... Редактирано от Jolee на 20.01.10 06:54.
| |
| |
| 
|
|
