|
|
| Тема |
 Re: Е ли тъй или не е ? [re: Jolee] |
|
| Автор |
Aйшa () |
|
| Публикувано | 15.01.10 17:50 |
|
|
|
На мен като че ли любовта, по-точно обичта ми е по-силното чувство, а омраза не се сещам да съм изпитвала системно, даже към хора, които са ми сторили кофти работи.
Имам пристъпи на гняв, които са обикновено краткотрайни и могат да бъдат объркани с омраза, но не мисля, че са.
Безразличието като осъзнато отношение също не - просто или съм разсеяна, или много лесно забравям, ако съм се разочаровала - все едно, че не съществува субектът
То не ми е полюс на любовта и обичта, а по-скоро на суетата и самолюбието.
Ако искам някой да ми обръща внимание, обикновено и аз му обръщам.
Във всеки случай, има ли смисъл от такова структурно ситуиране на тези неща
Ние за любов не можем да се договорим какво е точно, че се оказа, че хората наричат с това име всяка боза и помия, пък камо ли за местата им по схемата на чувствата и отношенията
Нямаш представа колко случаи на реално безразличие съм наблюдавала от хора, които въпреки всичко са настоявали, че "обичат"
| |
| |
| 
|
|
