|
Тема |
Re: Е ли тъй или не е ? [re: Jolee] |
|
Автор |
saksun (непозната) |
|
Публикувано | 15.01.10 17:24 |
|
|
Любовта и омразата са равни по сила и тежест чувства.
Сами по себе си като чувства- сигурно. За мен е по -важно,че омразата ме прави слаба и ми тежи. С любовта е обратното.
Крачките между тях са малки и възвращаеми. Лесно се преминава от едната в другата фаза.
Търпелив човек съм и бая нещо ще да е било сторено,за да намразя някого.Крачките са много,разстоянието обикновено-дълго,но извървя ли го е завинаги. Сторя ли го, няма начин пак да заобичам. Ако пък се случи,значи просто не съм мразила. Само ми се е струвало или съм искала да е така.
Безразличието е на съвсем друга равнина и извърви ли се дългият път до него : връщане назад няма.
Съответно то се явява постоянна величина.
Безразличието е перфектното отмъщение. Дори да не го търсиш. "Постоянна величина"...нещо като "все равно". Това "е" трябваше да има две точици отгоре. За по-правилно.
"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
|
| |
|
|
|