|
Врякаш ти, изяж нещо сладко да се поуспокоиш, изкарай един шопинг, дръпни си тапата(
Инсинуации му викат на тва твойто. Откъде реши, че тя или пък аз си държим децата гладни от пусти чюфства, откъде направи извода, че чюфствата й пречат на нормалното битие? Ти ли мина да нахраниш децата и да им прочетеш приказка? Или ги заведе на английски? Приказки, приказки на пазар, комикси не, ами картинки от селскостопански алманах..
И после, като говориш за нормално човешко битие, баре дефинирай го, защо нейното да не е нормално човешко битие? Що да се беси или гърми? Окей, ти си имунизирана от сляпата неделя, джелезарка си. Кълвеш само на по-голяма стръв. Как така ще се влюбва тя в някой, ако няма гаранция, че ще я земне, ако не му е по-дебел портфелят и по-голяма обиколката на оназ работа, ако не тръсва всичко от себе си, да иде от добро на по-добро, и тя така... Ми не станало, уплашил се нашият, не му се изписала бъдеща картинка, тя ближе рани, сега си преосмисля нещата. Може да открие ценност и в човека до себе си, ако я е прозяпала досега, ценност за нея, даже и без чувства,ок, и това го има, може и да се реши на друга стъпка, прави го, ама не само с кантара и сантиметъра, животът не е кариера, от убавиня на по-голема убавиня - ти как й помогна, кво й рече, като е в кофти положение, ама не се вайка като масата тук? И като не й помогна, за чий дуднеш? Я па тоя, я па тая, я па я. Аз нали ви казАх. Ама че нищо не казА, отделен въпрос. За какви поезии, за кво изкуство иде реч, какви шашкънии редиш? Ама ей-така, да пълним на хората сървъра, да се намираме на приказка... И щото се е издънила, не оценила ситуацията, и си го вижда, и не се отчайва, я кълвеш. Я да беше някоя друга, да седне да ги реди в стил "Ми не знам, ми такова, ми онакова, ми то дали така, ми то кофти така, ми то кофти инак, ми сърби оттука, ми боли оттам..." Тогава успокояваш и галкаш съответната кифла, наместо да й ревнеш да се земе у ръце ил да са гръмне? Щото на кифлата не са й ясни нещата, както на теб не са ти. Седи начи под масата, плюнчи пръсти, гледа таблата отдолу, мисли, че е небето, а като стане и дрънне тиквата, после олеле, да предупредим околните, това небето твърдо нещо, натискайте парцаля тамо долу, щот лошо...
Ма десет години била чакала, кво от това, други не търпят ли и по двайсе годин некой цървул, само щот им е вкъщи, пък и орден си окачват... "Аз нищо не направих, кат ме нагъзиха, отпуснах се, белки ми стане хубаво", "и така като си седях, тиквен медал заслужих, щот рационално разсъждавам, по-хубаво не видях, не че съм гледала, ех..." Десет години са си неин живот, тя си знае дали съжалява за тях, и тоз рогатият не бързайте да го пишете страдалец, може и да не е, може да си му е тъкмо както го иска, може и той да е ял през туй време кашкавал или даже и чипс с ръка на гъза на обвиняемата... При всички случаи по-добре от десет годин, изкарани в есемеси и общи приказки...
Та събери си малко акъла, не си във форма. Продължаваме Не че имам време за простотии, ама айде..
Редактирано от Captain Burle на 15.01.10 09:26.
|
Re: Е не съм [re: dalya_night]
