Да ти призная - имал съм вземане-даване с жени, които "вечно търсят човека за тях".
И в общи линии тъй аналитичната ми натура заключава, че това си е определена порода животно и всички изказани оправдания относно "неконтролирането на собствените чувства..." са си просто оправдания за липсата на емоционална дисциплина.
И пак според мен това е проблем на хората, които смятат любовта за някакъв безкраен извор от който само ще получават, а мъдростта ти напява, че любовта е и предизвикателство, страдание, търпение, душевна буря и прочие и прочие...
С други думи - хората са два типа: такива, които се отегчават от всичко рано или късно и такива, които дори оставени сами ще открият извор на желание за живот.
То лесно е да се говори отстрани, но ти прецени дали "търся моята любов" не е просто наименование на житейска цикличност, която започва с бурен секс и завършва с "пустинна буря"...
В твоят постинг има няколко ключови думи: "ужасно", "дълго", "аз", "имитация", "влюбване", "граница", "игра", и т.н. помисли те какви точно чувства ти навявят, когато ги изречеш една след друга
Аре со здраве!
П.П. Не е нужно и на мен да казваш, че имам нужда от любов и нежност - на мен уж всичко си ми е у ред
|