Какво мислите за извънбрачните връзки?

Фантастични са. Чувстваш, че живееш с пълна сила, чувстваш се отново млад, добър, безгрижен. Около теб всичко е ярко обагрено и цветно.

Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен?

А какво наричаш "позволена граница" ? И кой позволавя? А кой забранява?
Какво става, ако и двамата сте обвързани вече?
Отначало всичко започва на майтап. После става нещо, на което не можеш да предвидиш края. Не ти е ясно къде отиваш, с колко км. в час караш и дали ще катастрофираш, или не. По едно време не ти дреме и дали ще катастрофираш. Искаш да си само с човека, когото обичаш.

Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство?
Ако сте огорчени, но все още обичате?

По начало не бих го развалил, а и не бива. Но има и неща, които са извън контрол. Всъщност ти можеш и да не си го развалиш(семейктвото), но можеш да провокираш партньора си с поведението си да го направи.

Ако се разделите, но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличието?

Ако се разделим и единият е наранен, мисля, че ще ми мине доста бързо. В такъв случай няма да ми бъде безразлично, а ще изтрезнея скоропостижно.

Обаче, ако причината за раздялата е някаква друга...си е е**** майката.

Как се справяте?

Трудно, но се справям(за сега)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите