"То общо взето няма какви решения да взимаш повече. Взела си решението. Да не пускаш единият клон, докато не се закачиш за другият."
Е, това да ми го обясниш, ама ти да си на мое място. В смисъл - имам брак, имам деца. Човекът до мен е стойностен и свестен. Бях влюбена в него, когато се оженихме. Просто чувствата угаснаха и без да търся съзнателно, съдбата ме срещна с човек, в когото се влюбих. Отговорни сме за действията си в този живот, но за чувствата не е възможно. Извън нас са. Така, знаех какво правя. Живот в два свята. Класика. С времето дойде моментът, в който трябваше да се реши с другия човек какво правим, защото е повече от ясно, че така не може да продължава. Не го направихме поради ред причини, но според мен основната беше, че него го достраша. Това е. Какви два клона?
И това да седна и да кажа на мъжа ми: Мухъл, не ставаш. Страшно тъпо. Защо да не става? Става човека. Единственото, което липсва е любов между нас. Ако реша да се разделя с него, това никога няма да бъде начинът.
И другото, което не разбирам е за какво да чукам някого, за когото не ми пука. Това е за тепърва прохождащите и тези, на които все още им е интересно да упражняват учтивата механика в тъмното. Сексът изваден от контекста на любовта е нещо изключително скучно.
И не търся оправдания, нито хленча. Споделям и чета мнения.