Добре. Това беше на повърхността - като отправна точка. Да задълбаем малко сега. Решенията си ги взимам аз сама, разбира се. Но нали затова са измислени тези клубове - да чуеш мнението и на другите.
Ще споделя първо своето мнение по точките както следва:

Какво мислите за извънбрачните връзки?
Имам само една зад гърба си. Достатъчно дълго продължила, даже ужасно дълго, за да съм наясно за какво става дума. Има два подхода - 100% забавление с първоначална тръпка за отскок, имитация на влюбване или навлизане в дълбоки води, от които, докато се усетиш няма обратен път назад. Аз попаднах на втория вариант. Попаднах, защото търсех отново любов.

Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен? Границата бързо я "изядохме"... Любовта е като тумор. Метастази имаше няколко месеца след като се бяхме докоснали за първи път.

Какво става , ако и двамата сте обвързани?
Играта е с равен брой участници. Аз пазя своята крепост, той пази своята крепост. Аз останах вярна на това, но той не успя. Искаше да бъда само негова, НО (голямо НО) той не можеше или не смееше да бъде само мой.

Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство? Когато притежаваш сърцето си е лесно да останеш верен на принципите си. Аз моето го загубих и сега рия като откачена да си го върна. Може би щях да разваля семейството си. Исках да живея, не просто да съществувам. Стахувах се, гризеше ме съвестта, не знаех как бих могла да погледна съпруга си и да му кажа, че бракът ни е кух, изчерпан. Не виждах смисъл от подобни отношения, които се крепят единствено на уважение и маскарад за пред околните.

Ако сте огорчени,но все още обичате?
Много лъжа се натрупа. Много обещания без покритие. Много шум за нищо. И това е, което все още не мога да преценя - дали обичам въпросния човек или егото ми е много наранено. Защото отношенията ни съвсем не бяха идеални. Даже напротив. Карахме се, почти не можехме да общуваме. Страст и тотално отчуждение след това. Безумие, от което не мога да се отърся. Ако не бях омъжена, сигурно щях да съм го забравила до сега. Щях да съм опитала отново с друг човек. Но аз не търсех просто секс или забавление. Аз търся моя човек...

Ако се разделите,но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличие?
Нося я. Твърде горда съм, за да му позволя да ме вижда огорчена. Катализатор на края между нас беше една негова постъпка, която буквално ме втрещи. Втрещи ме най-малко защото седмици преди това правехме планове как ще заживеем заедно. Разумът е проумял всичко, но сърцето ми явно е бавно развиващо се и някак недоумява какво се е случило.

А, как се справям?...
Не знам. За околните няма разлика. Но в мен на моменти е жестока пустиня...